Наближавал рожденият ден на нежната и беззащитна роза. Всички цветя и приготвили подаръци – цветни листчета с капчици роса. Само Кактусът не знаел какво да направи. “Розата е толкова прекрасна! – мислел той. – А аз съм толкова неугледен с тия бодли … Не, не е за мен рождения и ден.” Но Розата била чувствителна и внимателна и сякаш предугаждайки тъжните мисли на Кактуса, помолила една позната пеперуда да му предаде непременно да дойде на рождения и ден. Та нали приятелството е по-ценно от всичко. Как се зарадвал Кактусът на поканата! – Непременно ще дойда – казал той на пеперудата. Рожденият ден на Розата настъпил. Приемайки подаръците от гостите, тя се усмихвала на всеки нежно и леко тъжно. Последен към Розата пристъпил Кактусът. – Желая ти от сърце всичко най-хубаво! – казал той. – Но ти си толкова нежна и ранима, затова и усмивката ти е винаги леко печална. Дълго мислих какво да ти подаря … Ето, заповядай … – и той и поднесъл трънена дрешка. – Благодаря ти, скъпи приятелю! – отвърнала Розата. – Наистина много ми трябваше такава дреха. Но ти си прекалено скромен, премълча, че също имаш рожден ден. Но аз не съм забравила. Приеми и ти подарък от мен! И Розата му подала ароматна бяла пъпка. Оттогава Розата носи бодлива дрешка, а Кактусът цъфти на рождения си ден.
