Беше време, когато на този паркинг рядко имаше повече от 4 автомобила – непретенциозни трошки от соца, или Опели четвърта употреба. Беше време, когато имахме свободата да се радваме на живота си – такъв какъвто беше – беден, мизерен, но пълен с мечти, които после се оказаха илюзии. Беше време, когато с Метъла и Хиената в не много трезво себеусещане преминахме с Баба Хаджийка (Ладата на Хиената) по диагонала на Розариума без да ни направят забележка, камо ли да ни арестуват. Беше време, когато всеки наш обяд в Борожика се точеше с часове, изпълнен с красноречие, шеги, мечти, обещания, намерения и още какво ли не… Беше време, когато с Бай Тодор стартирахме първото в България студио за дигитална цифрова пост-продукция в апартамента на Йонко в Източното. Беше време, когато да работим, да фантазираме и да постигаме заедно малките си мечти беше удоволствие. Беше време, когато проектите и приходите ни станаха достатъчни, за да не зависим от продажбата на консервите с датско свинско месо. Беше време, когато Метъла направи първата 3D анимация с камилата за рекламата на Плама Плевен в БНТ. Беше време, когато имахме време – да сме хора, да сме приятели, да чакаме Коледа, да се надяваме за Новата Година … Сега същият паркинг е пълен с модерни автомобили. Но дали усещането за тайнството на Коледа и надеждата за по-добър живот са останали същите …
Бальо Динев