Подай сигнал

Помните ли бонбоните “Дипломат”?

Помните ли бонбоните “Дипломат”? Имаше по два дъвчащи вътре и децата се избивахме да сме първи за тях… И едни марципанчента, в бял станиол, по 5 стинки. Пълнахме си джобовете на престилките с тях. Даже и когато пропушихме… Важни, с цигара в уста в пушкома, влюбени в някой ужасно недостижим, голям мушмурок в 11-ти клас, а в джобовете – марципанчета. Ами едни швейцарски шоколади, с лъскава опаковка и една крава на тях, за космическите 1.20? Топяха се в устата, докато си разглеждаш ПИФ по корем в кревата. “Троен лешник” не обичах, облизвах шоколада, а лешниците оставях на татко, беше ми жал да ги изхвърля… Дали е знаел, че са предварително облизани тия лешници? А пък тия мидички, от долния ред на “Морско дъно”, млечните, как ги обичах… И до сега не обичам пияни вишни – или къркаш или шоколад. Едновременно – тцъ! Ами дядо мразовците и зайците в станиол? Впрочем, станиолите бяха голяма ценност, изглаждахме ги с нокът между страниците на книга и ги пазехме за нещо важно. Например, да увиеш орех за елхата или да си направиш “спомен” в земята със стъкълце…Ами Добуш торта? Или Гараш… Или една, с бял крем, маслен и сиропирани блатове, тежка, та знае ли се и съчетана с малка боза? А толумбите и саварините? Или пък кифлите осморки, маковите кифли, виенските, кифлите с мармалад? И върхът на върхът – плезир за 21 стотинки!
Тва ся носталгия ли е?
Или съвсем обикновено чревоугодничество? Да ви кажа, съгласна съм банан да не видя до края на дните си, даже Москвич да карам.. .е малко преувеличих… ама да ги има тия в сладкарницата до нас. И детски филми в неделя в киното до сладкарницата. От 10 до 12…
Виктория Тинтерова
Категория
ОТ МРЕЖАТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *