Framar.bg е един от най-популярните български сайтове, разпознаваем с темата „здраве“. С почти 14 години история, платформата е четена всеки ден от огромен брой интернет потребители. Във framar.bg можете да намерите пълна информация за вашето здраве – от любопитни статии, научни разработки, както и материали по актуални теми. Гергана Караилиева е журналист с голям опит, част от екипа на портала и тя има какво да разкаже по темата.
Вие работите от няколко години за framar.bg. Какъв е вашият ресор в интернет портала?
Моят ангажимент са здравните и социалните новини в цялото им разнообразие и огромен диапазон. Едно от невероятните предимства на портала ни е огромната информация, която той предлага. Тя е почти безкрайна. Има всичко, но най-важното е, че става дума за информация, която е достоверна и на която читателят може да разчита, а това е изключително важно особено в последните години, когато фалшивите новини заляха интернет пространството до степен, която ги превърна в плашещо неизтребими.
Преминали сте през няколко медии – телевизия, вестник, а сега интернет сайт. Какво е различното?
Истината е, че когато става дума за новини и за по-общо казано поднасяне на информация, няма нищо по-важно от това тя да бъде достоверна, проверена, истинска. Да провокира мислите, емоциите, желанието да научиш повече и дори да дискутираш по темата. Ако успее да разтърси, да промени нагласата, да реши проблем, тогава със сигурност текстът или репортажът са си свършили работата. А що се отнася до разликите, те са в нюансите. Разбира се, че съществуват, защото говорим за различни видове журналистика, всеки от който отговаря на определени правила и стандарти, характерни единствено за него. В телевизията всичко е твърде динамично и скоростно, тя има огромното предимство и възможност да въздейства чрез звук, картина и слово. Добрият стар вестник от своя страна продължава да разчита преди всичко на словото. Струва ми се, че интернет сайтът събира в себе си възможностите на телевизията, радиото и вестника. В него присъства много силно словото, което е водещото, но в същото време новите технологии вече позволяват то да бъде допълнено и от звук и картина. От съществено значение според мен обаче е, създаденото да носи своето ясно послание и да е честно. За нас във framar.bg е важно не просто да бъдем първите съобщили една новина, за екипа ни е определящо тя да отговаря на истината и да дава възможно най-пълната информация. Особено внимание отделяме и на анализите и интервютата. Анализът е начин журналистът да стане част от проблема, а позицията, заявена ясно, винаги провокира доверието на читателя. В крайна сметка нали за него се борим, то е в основата на усилията ни, които най-често остават скрити за четящите. Едва ли те си дават сметка, когато четат някоя от статиите, колко време, усилия, размисли, търсене, съпоставяне, разговори са посветени на написаното.
Да пишеш за здраве е отговорност, почти равна на това да лекуваш. Кое според вас е “заболяването”, от което страда родното здравеопазване днес, и има ли лек за това състояние?
Писането е отговорност, а писането на здраве е изключителна отговорност. Понякога дори ми става страшно като се замисля. Особено в последните години, когато се оказа, че българинът започна да разчита повече на интернет и реши, че е някак по-лесно чрез съществуващата необятна информация там сам да си поставя диагноза, да си назначава лечение, че дори и да дава съвети. А що се отнася до „заболяването“ може би състояние в кома го определя най-добре. Няколко десетилетия у нас се говори за реформа, която така и не се случва реално и в мащабите, които позволяват някаква степен на поносимост и нормалност. Забележете, че нито пациентите, нито лекарите са доволни от системата, а това е най-сигурният белег за провала. Лошото е, че години наред се имитират реформи, че повече се говори и по-малко се действа смислено. Още по-лошото е, че точно тази имитация и замитането на проблемите под килима отвориха портите на ада и сринаха авторитета на медицинското съсловие. Доверието в хората, които спасяват живот, никога не е било толкова ниско. И затова сме виновни всички ние. А лек има и той е да не позволяваме повече гавра с достойнството и професионализма, да бъдем граждани в истинския смисъл на думата, да не позволяваме емоцията да ни превзема, а да търсим истината. И да бъдем особено взискателни към управляващите, които носят отговорност за функционирането на системата. Взискателни и критични. Вярвам, че когато знаещите, можещите и почтените се заемат с проблемите, те ще намерят решението си.
Може ли един журналистически материал да предизвика „революция“ и да промени нещо, примерно, в мисленето на хората. Каква е стойността на словото в наши дни?
Толкова бих искала да Ви кажа, че може! В последните години си мисля, че е почти невъзможно какъвто и да е материал да доведе до „революция“, защото виждам повече униние, примирение и апатия. Виждам хора, притиснати до стената, навели глави, унизени. Мъже и жени, забравили, че могат и да летят. О, словото! Ами то е в началото, нали? За мен нищо не е по-силно и въздействащо. То е, което едновременно създава и руши! За нещастие в последното десетилетие ми се струва, че започнахме да губим смисъла и силата му, забелязвам как думите се обезцениха, колко безотговорно започнахме да жонглираме с тях и да ги подмятаме. Езикът няма да ни го прости. Затова е време да върнем силата и стойността му. Ние, журналистите, му дължим това. Наша е отговорността и не бива никога да го забравяме.
Журналистика и социални медии. Има ли връзка?
Има, защото журналистиката има връзка с всичко и всички. В това е смисълът й. В никакъв случай обаче не бива журналистите да разчитат на социалните медии, за да правят материалите си. В последните години се появи подобна тенденция, която е плашеща. Сякаш журналистиката не успява да идентифицира проблемите, а разчита на социалните медии като единствен източник. Така тя губи изначалната си функция, а това е недопустимо. Социалните медии могат да бъдат част от общата картина, но силата трябва да бъде в ясната, точна, компетентна и честна позиция на журналистите. Те воюват всеки ден в името на истината. Лошото е, че в последните години доверието в представителите на т.нар. четвърта власт е спаднало до нулата. И нашата професия изгуби престижа и силата си. Някак всеки реши, че щом може да пише, значи е журналист. А да бъдеш журналист изисква в пъти повече от това да умееш да пишеш грамотно.
Какви са целите, които си поставяте за 2020, вие и целият екип?
Да продължаваме да имаме доверието на хиляди българи, които вярват в написаното от екипа на framar.bg. Да бъдем още по-интересни и полезни, да се развиваме и търсим нови предизвикателства. Да решаваме проблемите, когато това е възможно. Читателите ни да знаят, че могат да разчитат на нас. Последното ми се струва особено важно. И да не подминаваме нито една спорна тема, нито един проблем.
Кои са топ 5 материалите ви за 2019, които успяха да достигнат до хората?
Мисля си, че това са няколко интервюта. Сред тях са с медицинската сестра Мая Илиева, която оглави протестите и загуби работата си затова, с младата специализантка по анестезиология д-р Александра Вълчева, която също беше в основата на протестите на специализантите и за съжаление вече напусна България, с д-р Радислав Наков и проваленият му конкурс, с фотографката Калина Арсова и изложбата й за недоносените деца и не на последното място с д-р Велислава Петрова, която откри, че вирусът на морбили изтрива имунната памет на организма.
Вашите пожелания към читателите на Бодли и Рози?
Да бъдат здрави и да не забравят, че розата не би могла да е истинска, ако няма бодли!