ВОДЕЩИ
46 казанлъчани с жалба до Министъра на културата,Комисията по дискриминация и Прокуратурата , заради неприемане като членове на читалище ,, Искра ‘’Бежанец лежал в затвора в Швеция за опит за изнасилване осъди Държавната агенция за бежанцитеТракийски университет – Стара Загора ще приема документи за докторанти до 7-ми октомвриОкръжен съд Стара Загора,отказа да върне на работа бившия директор на ОУ,,Георги Кирков“  Най-големият враг на сърцето е на първо място страхът от COVID, а след това и самият COVID-19ДПС Стара Загора с остра реакция срещу вандализма срещу централата на партиятаСедмокласник от училище ,,Екзарх Антим” е с коронавирусзапочва записването на участници в Трети салон на казанлъшките фотографиИзменения в Наредба № 17 заусловията и реда за отпускане на еднократни финансови помощи прие Общинският съвет по време на редовното си заседаниеДиректор на училище отговаря за 1 ден за обучение в електронна среда
Подай сигнал

ОТКЪДЕ ЗАПОЧВА ИСТОРИЯТА НА ПЪРВАТА ПАРАФЮМЕРИЙНА ФАБРИКА У НАС – СЪЗДАДЕНА 1892 Г. И ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА ПРЕИМЕНУВАНА В “АЛЕН МАК”.

На 15 януари през 1828 г. е роден предприемачът Димитро Дончов Папазоглу, по-големият син на Дончо Папазоглу от Казанлък, създателят на първата фабрика за розово масло през 1820 г. в границите на Османската империя.

В началото на 19-ти век розовото масло станало много актуално на европейските пазари. Кърджалийските феодали – аяните усетили, че то може да донесе добра печалба и започнали да изкупуват масло от селяните и да го пласират по свои канали в Цариград и другите големи търговски центрове на империята, откъдето пък го купували европейски търговци. За изкупуване на розовото масло от дребните производители, аяните използвали услугите на местни българи – прекупвачи, наричани кюлджии. Тъкмо един такъв кюлджия бил Дончо Папазоглу, който събирал розово масло за Мехмет ага Караферлият. Виждайки, че от производство на розово масло може да се печели добре, Дончо решава, че вместо да купува дребни количества от единичните гюлапахни (казани за варене на розово масло) на селяните, ще организира мащабно собствено производство. През 1820г. Дончо Папазоглу създава първата фабрика за производство на розово масло “Дончо Папазоглу и синове”

През 50-те години на 19-ти век Димитро, заедно с брат си Ботьо, поемат фирмата на баща си я развиват. “Дончо Папазоглу и синове” става една от най-големите търговски къщи по българските земи. Има кантори за продажба на розово масло в Цариград, Александрия, Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Виена и Ню Йорк. Партньори и кредитори на братя Папазоглу са Христо Тъпчилещов, Иван Евстратиев Гешов, Евлоги и Христо Георгиеви, Коста Паница, Марко Балабанов и други.

През 1873г. розовото масло на „Братя Папазоглу” печели златен медал на изложението във Виена. През 1875г. фирмата вече е отворила кантора в Цариград със служител под надзора на Хр.Тъпчилеща. Той разпраща конкуми розово масло за Париж, Марсилия, Лондон, Триест, Виена, Лайпциг, Петербург и Ню Йорк. През същата 1875 г. със съдействието на Леополд Бинг и особено на Леард Буг от Ню Йорк Папазови представили казанлъшко розово масло на изложението във Филаделфия, където получили втори златен медал.
Мащабите на продажбите и широко разклонената търговска мрежа показват “Дончо Папазоглу и синове” като една от най-големите български фирми през Възраждането. Те успяват значително да стеснят периметъра на чуждите посредници в търговията с розово масло. В сре­дата на 70-те години годишният оборот на капи­талите им надминавал 1 500 000 гроша.

Димитро е сред най-влиятелните чорбаджии в града, активен деятел на борбата за независима българска църква. През 70-те години на 19-ти век неколкократно приема в дома си Васил Левски и дарява пари за революционния комитет.

По време на Руско-турската война в дома му в Казанлък се установява ген. Гурко.
Дори в най-смутното време на руско-турската война, когато ген.Гурко освобождава града, но е принуден да се изтегли и да го остави на разярените турци, Папазоглу не оставят интереса си: “ Тези, които успяха да приберат гюла от нивите си, бяха добре. Цената на гюловото масло се вдигна. Добра търговия направиха Христо Христов и братята Папазоглуви. Техните гюллапани пушеха и през смутното време, през най-тревожните дни. Платили си бяха каквото трябваше на мюдюрина и затуй заптиетата денонощно вардеха сайвантите с казаните им.”

Димитро Папазоглу е участник в т.нар. “Цариградски кръг” и е сред имащите право на глас при избора на екзарх Антим I.

След Освобождението Папазови отстъпили първенството в търговията с розово масло на Шипкови, но и двамата братя продължили като крупни капиталисти, а Димитър Папазов дори и като един от първите индустриалци в града. Той е кмет на Казанлък (1879 – 1880 г.) и депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1880 – 1883 г.). При обявяване на Съединението е член на дипломатическата делегация, която търси подкрепа за Съединението пред европейските монарси. Димитро Папазоглу завещава пари, с които е построена градската болница в Казанлък.

Братята Папазоглу са издържали стотици студенти – стипендианти от Казанлък. Димитро завещава голяма сума пари, с които след смъртта му е построена градската болница. Жените в семейството участват в женските благотворителни дружества. Те имат водеща роля в първите организирани прояви на българките през Възраждането.

Казанлъшкото женско дружество, наречено “Женско дружество за възпитание на слабия пол” е създадено много тържествено на 11.05.1869
За председателка е избрана Неда Папазоглу. За учредяването тя подарява един абаджийски дюкян, Мария Костадин хаджи Койоолу – дала 1000 гроша, други дали по 1000, 500, 200, 100 гроша. “Особено се проявили жените от челядта на Дончо Папазов и синовете му, а така също и Мария Коьоолу….”.

Димитър Папазоглу участва и в комитета за изграждането на храм-паметника в с. Шипка. Инициативата е на руски благородници, участвали в шипченските боеве. Към комитета за набиране на средства е сформирано и българско отделение с председател руския консул в Пловдив Ал. Церетелев. Като негови членове в различни периоди участват Д. Папазоглу, Хр. Стамболски, Н. Геров, С. С. Бобчев, Ст. Обрейков и др. Прието е предложението на граф Игнатиев храмът да се издигне до с. Шипка и да се нарича “Рождество Христово”

Ботю Папазов продължил търговия на широк фронт и опитал да компенсира загубите си в закупуване на казанлъшко розово масло чрез търсене на изгодни условия далеч от долината — в розовите градини на Пещерско и Панагюрско. Заедно със синовете си реорганизира фирмата си в АД, което построява в Казанлък фабрика за дестилация на розово масло. Участва като акционер в Търг. Индустриална банка в Пловдив и в АД “Земеделец” в Стара Загора. През 1892 Александър Папазов, родственик на братя Папазови, основава в Пловдив първата българска парфюмерийна фабрика (в последствие Ален Мак)Трудно е да се каже докъде би стигнал в борбата си за първенство този решителен, умен и понякога брутален казанлъшки магнат, ако не била внезапната му и ранна смърт през 1892 година

Димитро Папазоглу издъхва на 17 декември 1902 година.

Източник: Старъ Казанлъкъ

Категория
КАЗАНЛЪК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *