Подай сигнал

Нови проучвания на късноантичната и средновековна крепост Бузово кале обогатяват историята на Казанлък

При четири годишните археологически проучвания на крепостта ,, Бузово кале “ , само едно от открията е оловен печат на Ахилий от VIII в. , който предизвиква интерес с ранната си датировка . Той е принадлежал на офицер с висок чин от дворцова гвардейска част в Константинопол. Това, заедно с датировката на печата, не изключва да е свързан с някоя от военните кампании срещу българската държава на императорите Константин V Копроним (741-775 г.) или Константин VI(780-797 г.), или дори с пътуването през 784 г. в Тракия на регентката на Константин VI – императрицата Ирина, когато тя престоява в намиращия се недалече Верея / Вероя (дн. Стара Загора). Там тя полага специални усилия да възстанови крепостната стена и дори дава на града своето име – Иринополис .
​Налице са и данни за използването на крепостта ,, Бузово кале “ , през XIII – XIV в. по време на Второто българско царство, но тепърва ще се изяснява значението на Бузово кале през този период.
​Четиригодишната работа на археологическия екип допринесе за разкриването на важни и отличаващи се с монументалност части от крепостта Бузoво кале. На първо място, ключовите за защитата ѝ укрепления – двойни стени и масивна многоъгълна кула във високата,свързваща се с планината, част. Напълно проучена е и голямата по размери крепостна църква, както и ъгловатакула и четири жилищни сгради в югоизточната част на крепостта . Това, освен че допринася за изясняването на хронологията и характера на крепостта, предоставя и немалко, включително и експозиционно представителни находки – сребърен процесиен кръст, златни и бронзови монети, керамични съдове, въоръжение и др. С проучването на крепостта археологическият екип има за главна задача да подпомогне възстановяването насредновековната история на Казанлъшко. На фона на големите изследвания на тракийския период в региона през последните години българската история на Розовата долина остава почти непозната.
BТрябва да се подчертае и че след 80те години на миналия век в района на Казанлък не са провеждани археологически проучвания, посветени на периодите на късната античност, на византийското и българското средновековие. Откритите по време на разкопките материали ще обогатят средновековния фонд на ИМ “Искра”, който до момента е един от най-бедните в музея. Изследването е на доц. д-р Деян Рабовянов (НАИМ при БАН – Филиал В. Търново) и
Кристиян Желязков (ИМ „Искра“- Казанлък) .

Категория
КАЗАНЛЪК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *