Мария Копанкова с двамата си сина и техните семейства живеели в къща с двор в Казанлък. По документи собственик на имота била Копанкова и внукът ѝ Станислав. На 18 юли 1988 г. кметът на Казанлък подписва решение за отчуждаване на имота за задоволяване на жилищни нужди, срещу което семейството трябва да получи два апартамента в блока, който трябва да бъде построен на мястото на къщата им. Семейство Копанкови се мести, къщата бива съборена, строителството започва с изкопни работи и… строежът замира. Междувременно Мария Копанкова починала. Нейните наследници – синовете ѝ Людмил и Кънчо, многократно се обръщат към кмета с искане да отмени решението си за отчуждаване на имота. Така и не получават никакъв отговор, затова подават жалба в административния съд срещу мълчаливия отказ на градоначалника на Казанлък. Той се произнася в тяхна полза. Копанкови обаче така и не получават нищо в замяна на срутения имот и през 2011 г. завеждат дело по ЗОДОВ срещу община Казанлък. Претендират за парично обезщетение, равностойно на стойността на къщата и на прилежащия терен. По делото административният съд назначава експертиза, която оценила имота на 37 868 лева (19 370 евро). Въпреки това, на 26 януари 2012 г. съдът отказва да гледа делото по същество с мотива, че исковете са недопустими. Върховният административен съд потвърждава решението на първата инстанция. Той казва още, че не може да се търси отговорност от общината за недовършване на отчуждително производство, което е отменено. И оценява като правилен отказът на АдмС-Стара Загора да препрати делото на гражданския съд. В решението си съдът в Страсбург приема становището на правителството, че не са изчерпани всички вътрешноправни средства като се има предвид, че жалбоподателите е трябвало да сезират общите съдилища.Но все пак, отбелязва ЕСПЧ, жалбоподателите са се обърнали към административните съдилища, които са компетентни да разглеждат дела по ЗОДОВ. Въпреки че жалбите са отхвърлени като недопустими, административният съд е бил длъжен да изпрати делото в гражданския съд. ЕСПЧ приема, че е нарушен справедливият баланс между законната цел за своевременно приключване на процедурата за отчуждаване и правата на собственост на жалбоподателите. Копанкови са чакали над 20 години да получат първоначално дължимото обезщетение като през всичките тези години те многократно са подавали молби до община Казанлък да им предостави двата апартаменти, но без резултат. Затова ЕСПЧ присъжда 20 870 евро имуществени вреди на семейството, като по искане на жалбоподателите сумата ще получи Людмил Копанков. От тях 19 370 евро са за къщата, която е била оценена точно на толкова от вещи лица, изготвили експертизата по делото за отмяна на заповедта за отчуждаване. Останалите 1500 евро са лихва за забава за получаване на обезщетението. Отделно, всеки един от четиримата жалбоподателите ще получи по 2000 евро за неимуществени вреди, както и разноски в размер на 4615 евро.
