Подай сигнал

Известният кардиохирург проф.д-р Генчо Начев : ,, Сърцето боли …….”

Проф. Генчо Начев е роден на 9.11.1951 г. в гр. Казанлък. Потомствен хирург . Завършва Медицинска академия в София през 1975 г. Кариерата си започва в хирургията на Окръжна болница – Стара Загора , след това работи във военна болница в Пловдив и в Клиниката по сърдечносъдова хирургия в Медицинска академия в София .
Бил е директор на НЗОК . От 2006 г . ръководи Университетската болница за активно лечение ,, Света Екатерина “ .
Специализирал е в Меката на кардиохирургията в Хюстън . Носител на орден ,, Стара планина “ . Развива благотворителност , но отказва да говори за това , защото истинското добро не търси гласност .

– Професор Начев , казвате , че детската Ви мечта е била да станете боклукчия . Как тази мечта стигна до лекарската професия ?

Мечтата ми е свързана с любовта ми към конете . Преди години сметта в Казанлък се събираше с каруци , а те се караха от коне . Една от моите любови и досега си остават конете . Затова исках да стана боклукчия , за да имам възможност да карам кон .

– А лекарската професия ?

Баща ми беше хирург . Бях решил да се занимавам с медицина , след като завърших математическа гимназия . Баща ми не ме е подтиквал . Докато учех имах прякор – викаха ми ,, Докторът “. Казах си , че
някак си не стои добре , не върви визитката ми да изглежда ,, инженер Начев , тире Докторът „ и така останах ……….в медицината .

– Кои са Вашите духовни учители ?

Първите ми духовни учители са дядо ми и баща ми . След това д-р Рашо Рашев , мой ръководител в болницата в Стара Загора , беше страхотен мъж . От София идваха да го гледат как работи . В Пловдив попаднах на полк . Александров , който беше шеф на ортопедията – поливалентен човек , отдаден на пациентите , страхотен , бохем . След това срещнах проф . Чирков – пак случайно . Ако не беше дошъл д-р Чирков през 1984 г.,щяхме да останем на нивото на останалите специалности в медицината . Той донесе една философия – не само професионална , но и духовна . А тя е , че има някой , който следи за нашите дела , че важното е да направиш добро и да го забравиш . Благодарение на д-р Чирков получихме възможност да излизаме в чужбина и да специализираме . Моят късмет е , че във всеки етап от живота си съм попадал на хора , които са били на много високо ниво като ерудиция , нравственост и морал . Тези хора са искали да ми дадат всичко , не са го пазели за себе си . Затова съм изключителен късметлия . Всеки ако иска може да има духовни водачи . Въпросът е дали искаш да вземеш . Ако не искаш – и Онзи отгоре с ореола да слезе , не може да ти даде . Другото е , че когато искаш – ти уважаваш , когато не искаш – ти не зачиташ . Ние , българите , не признаваме авторитети . Затова имаме поговорка :,, Никой не е станал светец в собствената си страна ,,.

-Колко сърца сте държали в ръцете си ?

Сторици хиляди . Сърцата на всички хора са еднакви , както и цвета на кръвта , независимо от пол , раса , образование , произход .

– Боли ли сърцето ?

Сърцето боли , да . И в прекия и в преносния смисъл . В преносния случай даже боли по – често , но в прекия случай , също боли и това е един от симптомите . Когато боли сърцето , значи то страда от недостиг на кръв , кислород и хранителни вещества , които се носят от кръвта . От там то дава сигнал – гладно съм , трябва ми още . Това е първия сигнал за болест на сърцето .

– А Вашето сърце здраво ли е и ако някой го отвори , какво ще види ?

Дано само не разбера.

Категория
ИНТЕРВЮ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *