Всички сме виждали да се продават т. нар. Казанлъшки понички и сигурно няма човек, който поне веднъж да не ги е опитал. Защо се наричат „казанлъшки“ е доста спорен въпрос. През 1979 по телевизията е вървяло предаване с водещ Иван Славков. То се казвало “1300 години и 35 от тях”. В него като гости са канени представители на по два града. София – Пловдив, Варна – Русе.Дошъл редът и на Казанлък – Свищов. Поканен бил градски управник от Казанлък , който през цялото време на предаването повтарял : ,, Вие знаете ли, че в Казанлък правим поничките с машини? “ . От там тръгва и името -Казанлъшки понички . Първите машини за тях , са изработени в НИТИ . Улични автомати, които освен в България , по онова време са се продавали в целия социалистически лагер.
Според кулинари , магията на еднаквите малки кръгчета с дупчици в средата е в гъстотата на тестото. Предимството на този десерт е, че е сравнително евтин и се приготвя много бързо
ПРОДУКТИ
500 г брашно
500 мл вода
1/2 кубче прясна мая – 20 г
1 с.л. захар (мед)
щипка сол
Начин на приготвяне:
Стоплете водата. Постепенно разбъркайте в нея захарта, солта и маята. След това започнете да добавяте брашното на части. Разбърквайте докато то свърши. Полученото рядко тесто, оставете да втаса за около 40 минути.
Загрейте олиото в подходящ дълбок съд. Поставете тестото в специалния шприц за понички. Ако не разполагате с такъв – спокойно! И лъжица може да ви свърши работа – загребвайте с нея и пускайте поничките в сгорещеното олио.
Те се пържат много бързо и се обръщат, а готовите се изваждат върху решетка, за да се отцедят.