Подай сигнал

Обратно броене за къщата със стенописите на Иван Милев в Казанлък

Австрийската архитектура и българската култура се пресичат в Къщата с кулата в Казанлък, където се намират прочутите стенописи на Иван Милев.„Хората идваха, възхищаваха се на стенописите и научаваха за Иван Милев. Докато преди идваха хора, които знаеха за Иван Милев – знаеха, че има стенописи и идваха да ги видят, сега идваха десетки, стотици хора, които тук научаваха за Иван Милев и оттук нататък търсят повече за него, да го срещнат по изложбите и галериите.“ Това разказва пред „Хоризонт“ Михаил Стайнов, един от последните наследници на собствениците, които в далечната 1925 година поканили художника да декорира къщата.

Сега се стига до обява за продажбата й заради невъзможност имотът да се поддържа.

От 20-те години на миналия век къщата е имала различни обитатели, сред които офицерски семейства след 9 септември и общински администрации. Така и не успява да се превърне в музей, въпреки подобни идеи на местната власт, заради които къщата била отчуждена, а после затворена за публиката. „Така че нито някой можеше да види стенописите, нито се отнесоха с необходимото уважение към цената на тази къща“, подчертава Михаил Стайнов.

Заради стенописите на Милев през 1979 година сградата се сдобива със статут паметник на културата. След промените от 10 ноември е върната на рода Стайнови. През 2019 година е завършена прецизна реставрация на сградата.Михаил Стайнов нарича един от върховете в дейността на прадядо си вдигането на “къщата с кулата”. „Искал е да покаже някакво величие на местна почва, да се съизмери с големите казанлъчани – културни дейци и розотърговци. Наистина наподобява замък – такава беше за мен в детството ми, такава е и сега за внучките ми. И красотата, която допълнително е внесена с фреските в стаите, а впоследствие, 25-а година вече дядо ми като собственик кани Иван Милев да декорира салона в къщата. Тогава Иван Милев прави четирите забележителни негови фрески.“

Невъзможността да се грижи за къщата кара Михаил Стайнов да обмисля раздяла с имота. Той и съпругата му са пенсионери и нямат финансов ресурс, с който да поддържат сградата. „Една такава къща далече от мене да се поддържа е много трудно, а освен това и скъпо”, мотивира трудното решение той. Според Стайнов е пълно с коментари за качествата на къщата със стенописите и малко предложения какво може да я върне към пълноценен живот.Неотдавна студенти по архитектура, които трябвало да правят проект за опазване на културното наследство, излезли с интересна идея – къщата заедно със съседния дом на композитора Петко Стайнов да се обедини в културен комплекс. „Идеята е много хубава, но няма кой да я реализира“, коментира Михаил Стайнов.

„От общината проявиха много слаб интерес към събитията в къщата – три години ги правихме тия събития. Оставих си телефона за връзка в кабинета на кмета – никой не ме потърси. От министерството не вярват, че могат да направят нещо. Слушам по радиото и по телевизията дискусии за това културно наследство, но като гледам колко невежи хора се занимават с тези въпроси, не вярвам скоро да се стигне до общо решение“, заяви още Стайнов.

Той не вярва в санирането, което нарича „национална далавера“ и твърди, че къщата не може да бъде санирана, „защото ще се загубят орнаментите отвън, а отвътре фреските“.

„Къщата трябва да се обитава, да е топла, водата да не се спира да тече, градината да се поддържа. Не можем да намерим наемател – хората предпочитат апартамент. Затова по идея на младите, които са съсобственици на къщата, се опитваме сега да я обявим за продажба. Ако се намери човек с отношение към това историческо наследство и в същото време с възможности, който може да обитава къщата, то би било едно разрешение“, смята Михаил Стайнов.

Източник :БНР

Категория
КАЗАНЛЪК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *