Подай сигнал

Промените в НК за непълнолетните са прибързани и внесени под влияние на обществено напрежение

Като прибързани, внесени под влияние на обществено напрежение и заради това несъответни на нуждите на наказателното правосъдие определи Наказателната колегия на Върховния касационен съд промените в Наказателния кодекс за непълнолетните, внесени от депутати от ГЕРБ.

НК на ВКС дава отрицателно становищепо проекта и призовава за прецизно изследване на обществената необходимост от такива изменения, като стриктно се следват принципите на Конституцията, на международното право и правото на Европейския съюз.

В края на януари депутати от ГЕРБ предложиха увеличение на наказанията за непълнолетни, извършили тежки престъпления като убийство, изнасилване и блудство, с които се дава и възможност да им бъдат налагани санкции като на възрастни.

Според действащия чл. 63, ал.2 от НК за навършилите 16 години непълнолетни, наказанията доживотен затвор без замяна и доживотен затвор се заменят с от 5 до 12 години затвор, а лишаването от свобода за повече от 10 години се заменя с от 2 до 8 години затвор. Редуцирането на наказанията е задължително и затова предложението на ГЕРБ е замяната вече да е по преценка на съда.

Проектът на ГЕРБ предвижда наказанията за непълнолетните, навършили 16 години, да бъдат увеличени. За най-тежките престъпления те да са от 5 до 20 години затвор, а когато законът предвижда дадено престъпление да се наказва с над 10 години затвор, санкцията за младежите между 16 и 18 години да е от 5 до 10 години лишаване от свобода.

Наред с това депутатите предлагат нова ал. 3 в чл. 63 от НК, според която съдът може да наложи наказания като на пълнолетни на подсъдимите над 16 години, ако реши, че в противен случай целите на чл. 36, ал. 1 и чл. 60 НК не може да бъдат постигнати. Т.е. ако прецени, че ако бъде наказан като непълнолетен, осъденият няма да се поправи и превъзпита към спазване законите и добрите нрави, няма да бъде подготвен за общественополезен труд, няма да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, няма да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

В отрицателното си становище по проекта НК на ВКС го съпоставя с Концепцията за наказателна политика, разпространена от Министерството на правосъдието преди две седмици.

В нея, от една страна, се прави анализ на цялостната актуална картина на криминогенната среда, а от друга се извършва преценка на ефективността на прилаганите към момента наказателноправни инструменти, идентифицират се техните проблемни области и е очертана необходимостта от концептуално осъвременяване на наказателната политика, за да стане тя по-модерна и ефективна.

На фона на заложените идеи в проекта за Концепция за наказателна политика 2020-2025 г., насочен към модернизиране на наказателното правосъдие в страната и доближаването му до стандартите на правото на ЕС и международните договори, по които РБ е страна, предложеният проект за ЗИД НК предлага решение, практически отречено от констатациите в проекта за Концепция за липса на ефективност от прилаганата до момента политика на постоянно увеличаване на размера на наказанията, изключващо възможността те да бъдат адекватно отражение на естеството и степента на обществена опасност на престъпното поведение. С оглед необходимостта от преодоляване на разнопосочните сигнали, излъчвани от държавните институции, отговорни за дефиниране и осъществяване наказателната политика на страната, считаме, че законопроектът е прибързан, внесен под влияние на обществено напрежение и поради това несъответен на нуждите на наказателното правосъдие“, заявява НК на ВКС.

И подчертава, че „прибързаните промени в областта на материалното наказателно право са нежелателни, особено предвид обстоятелството, че то е кодифицирано и промяната дори само в една правна норма дава отражение върху цялата система на Наказателния кодекс“. Това рефлектира включително и върху приетите задължителни за България стандарти, които произтичат от нормативни актове на ЕС и на международното право – Конвенцията на ООН за правата на детето, Хартата на основните права на ЕС и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, напомня ВКС.

Върховните съдии се спират на някои моменти от проекта. Те цитират мотивите на вносителите, според които за постигане на индивидуалната превенция (поправяне и превъзпитание), „е целесъобразно законодателно да се уредят по-широки граници за индивидуализация на наказанието” на непълнолетните извършители на престъпления, навършили 16-годишна възраст. В тази връзка се дава възможност на съда да преценява дали да наложи на непълнолетен наказание като на възрастен.

Този текст е напълно неприемлив на няколко основания. Преди всичко той заменя принципа на законоустановеност на наказанието с принципа на целесъобразност при неговото определяне – т.е. предоставя недопустима дискреция на съда да решава по целесъобразност да накаже непълнолетния извършител на престъпление като пълнолетен поради невъзможност да бъдат постигнати целите на наказателната репресия, Подобно законодателно решение категорично противоречи на закона (чл.54, ал.1 от НК) и Конституцията на РБ, която в своя чл.4, ал.1 прогласява Република България като правова държава. Принципът на законоустановеност на наказанието е основен и в правото на ЕС, като в редица решения на СЕС е изведен като следствие от принципа на правната сигурност. Наред с това то противоречи и на ЕКНЧОС и Хартата на основните права на ЕС“, изтъква ВКС.

Върховните съдии добавят и че проектът е противоконституционен, защото рискува да доведе до жестоко, безчовечно или унижаващо отношение спрямо непълнолетните, поради възможността да им бъдат налагани особено тежки наказания, включително и доживотен затвор, което по отношение на деца е прекомерно, надхвърлящо необходимото за постигане целите на наказателната репресия. Наказателната колегия посочва, че това е категорично нарушение на НК (чл. 36, ал. 2), на Конституцията (чл. 29 ал. 1), на ЕКПЧОС (чл. З) и на Хартата на основните права на ЕС (чл. 4).

Освен това, според върховните съдии, предлагана промяна в чл. 63, ал. 3 от НС е неясна и позволява различни тълкувания. И дават следния пример: „Съдът може да приложи ал. 3, когато прецени, че целите на наказанието както по чл. 60, така и по чл. 36, ал. 1 от НК не могат да бъдат постигнати по отношение на навършилия 16-годишна възраст непълнолетен извършител на престъпление – т.е. когато не само специалната цел на наказанията, регламентирана в чл.60 НК по отношение на непълнолетните не може да бъде постигната, но и целите, с които се налагат наказания на пълнолетни, не могат да се постигнат спрямо конкретния непълнолетен. Тогава се поставя основателно въпросът допустимо ли е налагането на наказание въобще, след като то би било единствено израз на възмездие – цел, категорично изключена от НК и Конституцията, както и от всички нормативни актове на международното право и ЕС“.

От ВКС посочват и че законопроектът е основан на неверни статистически данни, които включват броя на малолетните извършители на противообществени прояви в общия брой извършители на тежки престъпления срещу личността, чиято наказателна отговорност се редуцира по силата на закона. „Този подход е недопустим, защото противообществените прояви на малолетните не са престъпления предвид тяхната наказателна неотговорност. Наред с това, изхождайки от текста на законопроекта, предлагащ промяна в наказуемостта единствено на навършилите 16-годишна възраст непълнолетни извършители на тежки престъпления срещу личността, статистическите данни в негова подкрепа е следвало да отразяват информация единствено за тази група непълнолетни лица, а не обобщено, както е представено в мотивите на законопроекта – всички малолетни и непълнолетни. Този подход изкривява реалната картина на обсъжданата престъпност и се отразява върху верността на изводите за обществената необходимост от предлаганата промяна“, заявява ВКС.

Източник:lex.bg

Категория
ОБЩЕСТВО

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *