Мобилната изложба „Богатството на троянската керамика“се състои от 20 броя табла с богат текстов и снимков материал и от близо 90 броя подбрани експонати от фондовете на Музея на занаятите – Троян. Проследява развитието на грънчарството в Троянско – видовете форми и декорации; пещите и инструментите; фразеологията свързана с грънчарството; пазарите и панаирите; специалните съдове, които се използват за съхранение и пиене на ракия; мястото на грънчарските съдове в троянската къща. Представени са едни от най-известните имена в занаята: Данчо Василешки, Никола Николски, Цочо Ковачев, Баю Добрев и Петър Цанков. Разказани са историите на фамилия Йовкови – четири поколения потомствени майстори грънчари и на Йова Раевска – едно от най-големите имена в развитието на художествената керамика в България.
Представени са произведения на майсторите: Лальо Бошняков, Радой Казълски, Михаил Михайлов, Марин Белевски, Найден Червенков, Станчо Стоянов, Кольо Ковачев, Минко Ангелов, Найден Чернокожев, Иван Пенчев, Генчо Генчев, Иван Мацин, Минко Нанковски, Христо Банчев, Калчо Калчев, Стоян Йовков, Ибо Мехмедов, Петър Цанков, Драгомир Милдов и кооперацията „Спас Балевски“.
Всеки един от експонатите носи история и показва част от развитието и разнообразието на троянската керамика в периода от края на 19-ти до 70-те години на 20-ти век.
Благоприятните природни условия – пластични глини с високи технологични показатели и неограничен дървен материал за опалване на пещите, съчетани с пословично предприемчивото и трудолюбиво население превръщат Троянския край в една от най-атрактивните и стопански устойчиви територии на грънчарството.
Като най-първо селище в Троянско, където грънчарството се е развило като занаят към средата на XIX в. може да се приеме махала Грънчер в с. Терзийско. Предполага се, че тук са се заселили бежанци от други части на страната и са го донесли със себе си. Постепенно се разпространява в цялата Троянска околия – Троян, селата Бели Осъм, Шипково, Калейца, Орешак, Патрешко, Гумощник, Велчево, Добродан, Борима, Лешница.
От запазената кондика (устав) на папукчийския и грънчарския еснафи, които се обединили през 1852 година се знае, че в Троян е съществувал грънчарски еснаф.
В периода след Освобождението грънчарството в Троянско продължава развитието си със силни темпове. Факторите за устойчивостта на този занаят са: функционалния производствен процес (създават се местни декоративни техники, които са прости за изпълнение и в същото време атрактивни и разпознаваеми на пазара), подкрепата на Троянската популярна банка (отпуска нисколихвени кредити на занаятчиите, стипендии за ученици, финансира строителството на модерни грънчарски пещи за изпичане при високи температури) и не на последно място е създаването на Грънчарското училище през 1911 г.
До средата на XX в. се оформя Троянската школа по керамика. С разпознаваем характерен стил тя запазва старите форми и мотиви и ги адаптира към съвременните вкусове и търсения. Обогатяват се съдовите форми и цветовата гама; създава се характерната троянска шарка.
Музеят на занаятите притежава най-богатия фонд Керамика на територията на България – близо 6000 единици. Съдържа образци на старата и съвременната троянска керамика, отличаващи се с голямо разнообразие от форми и декорации.