Подай сигнал

Да имаш смелостта да кажеш,,Аз съм носител на HIV”.Откровената изповед на един казанлъчанин

Без да има диплом за професионален художник, Боре рисува, откакто се помни. Започва в родния Казанлък.И години наред твори из всички краища на земното кълбо.Защото обича пътешествията. Негови картини показват как изглеждат Австралия, Полша, Белла Италия, Южна Африка, Столицата на света – Париж, Страната на баските, древните замъци на Германия, зелените поля на Ирландия… .Но споделя,че най-важната школа по живопис за него  – е живота му  в Париж. Той пристига в културната столица на света през 1995 .Пет месеца по-късно Боре Иванофф ,какъвто е френският му артистичен псевдоним) открива първата си парижка изложба – в Латинския квартал, на левия бряг на Сена. Следват нови пътешествия – обратно до Южна Африка, до Навара – в сърцето на Пиренеите, до Испания, до Марсилия, до Германия и Ирландия….Художникът  живее постоянно в Париж. Зад гърба си той има вече десетки самостоятелни изложби.Негови колекционери  са редица известни личности.
Само преди няколко месеца ,Боре Иванофф прояви огромна смелост и заяви на света:,,
Аз съм носител на ХИВ вирус”.
И споделя, че живoта му с ХИВ го е научил  как да живее двоен живот. ,,Като някакъв таен агент под прикритие, действащ на враждебна територия. Бях принуден да изградя нещо като камуфлажна стена между мен и хората около мен, за да оцелея. Стигмата, дискриминацията, предразсъдъците на обществото са толкова ужасно опустошителни, че животът се превръща в ад. Те са далеч по-лоши и брутални от здравословните проблеми, свързани с вируса. Само артистичното творчество ми помогна да оцелея и да се изправя пред тази сюрреалистична реалност. Ето защо сега, след като пуснах публично, официалното си “разкриване” , въпреки всички ново-изгубени приятели, и още по-голямата дистанция и изолация, реших да положа всички усилия чрез изкуството си и личния си пример, за да помогна за социалното образование, да променя наратива, клишетата и общественото отношение относно ХИВ, да се боря на всяка цена срещу това, което все още съществува днес, стигмата, дискриминацията и невежеството, свързани с ХИВ. Трябва да поработим сериозно и върху феномена на тази автостигматизация, самоналожена от хората, живеещи с ХИВ.
Защото е време това да приключи след всичките тези години на непоносима несправедливост!!!”-Честно казано мисля, че е мега срам, и е непростимо престъпление да стигматизираш и дискриминираш ХИВ позитивните хора, и всякакъв друг вид инвалиди, болни или просто различни хора!!!
,,Едно е сигурно, ако изкуството не беше в живота ми, може би нямаше да има никакъв живот за мен…
Но обратното също е вярно, ако го нямаше вируса, нямаше да съм това, което съм сега и нямаше да рисувам това, което рисувам сега.
Така че, от някои различни гледни точки можем да кажем, че изкуството и смъртта са взаимосвързани и работят заедно за моето лично и художествено реализиране…
В някои отношения ХИВ може да се нарече моята основна муза… Е, може би отивам твърде далеч тук с това твърдение, но гледайки философски по въпроса, мога да кажа, че съм някак благодарен за всичко, което се случи в живота ми, включително и ХИВ, така че, всичко което сега живея и постигам като художник е логичен и закономерен резултат на тези причнини.
Другата добра новина е, че не се чувствам сам в това… В случаите на много големи артисти, докоснати от ХИВ или починали от СПИН, страданията са били в същото време най-голямата им стимулация да се борят и създават голямото си изкуство, докато те все още имат време за това…”-споделя Боре.Боре Иваноф се интересува разбира се, но не се страхува от ”цялата тази пресилена психоза наречена пандемия, COVID 19”. ,,Моят ХИВ вирусен товар също е толкова непобедим и то доста години и години вече. Знае се, че в момента няма пълно и ефикасно изцеление от тази дългосрочна вирусна инфекция. Не е лесно, но животът продължава. Придружен от моя ХИВ ”коронавирус”, създавам картините си и пия ежедневния си коктейл от лекарства… Дори и те да не са чудодейни средства за окончателно възстановяване. Всъщност психозата, стигмата и предразсъдъците са много по-опасни и смъртоносни от самия вирус. Същото важи и за този нов Covid-19, споделя Боре.
Сега той се подготвя за художествения проект  ”ArtPositive” , чиято кулминация ще бъде първта в Париж международна изложба на визуални артисти, живеещи с ХИВ.
Целта на тази инициатива е да се бори чрез изкуството, дискриминацията и изолацията, с които много хора, живеещи с вируса все още се сблъскват.
,,Ние сме ХИВ позитивни творци от различни страни и искаме да кажем НЕ на ХИВ стигмата! Искаме да покажем чрез нашите художествени творби, изложени в художествена галерия от висок клас (намираща се в артистичния епицентър на Париж, квартала на Сен Жермен-де-Пре на Левия Бряг на Сена), че сме хора и артисти като всички останали по света.
Вирусът в кръвта очевидно е по-лесен за лечение от колкото стигмата в ума.
Искаме хората да знаят, че всички имат еднакви права, задължения и възможности независимо дали живеете с ХИВ или без него.
,,Изложбата ”ArtPositive” бе планирана да се проведе от 4 до 27 юни 2020 г. в галерия Мари де Холмски, на рю Бонапарт в 6-ти арондисман на Париж, но сега заради кризата с Ковид-19 се принудихме да отложим провеждането, което най-вероятно ще стане факт преди края на тази година или на пролет догодина. В тези времена сега е наистина доста трудно да се планира със сигурност. Но, едно е важно, че нашата воля и обществената подкрепа са налице, и проекта ще бъде осъществен!!!”-казва Боре Иваноф.
Категория
ОБЩЕСТВО

Коментари

  • С Боре сме отраснали заедно. Още от детските ни години и от 1-ви клас. И в момента поддържаме връзка и мисля че сме добри приятели. Признавам си, че съм малко шокиран от тази новина, но така е когато научаваш нещо “лошо” за своя най-добър приятел. Сега се замислих дали новината, че си ХИВ позитивен е лоша? Изглежда май, че не е. Насаждането от 80-те години, че това е ‘смъртоносна болест, която се предава по полов път и вреди на социалистическото общество” ми идваше малко в повече.Тогава обаче ни възпитаха в консервативно – църковния модел на честта, а момичетата се страхуваха и се криеха, да не им излезе име, че след първата брачна нощ няма да се пие блага ракия. Това беше социалистическия морал. Тогава болните от СПИН се заклеймяваха, като аморални и разюздани. Едва ли не тази болест се представяше като Божие наказание в един атеистичен свят. На показ като отрепки на обществото се заклеймяваха всички деградирали хора на изкуството от упадъчния западен свят, които бяха ХИВ позитивни. Тази болест се даваше за пример, колко по-добър е живота в социалистическия лагер. ХИВ позитивните в България се криеха, както и информацията за болестта бе строго “прецизирана”. Сега в нашето общество има разделение и по този въпрос. Болестта си е болест. Има ли значение как си се заразил. След повече от 30 години за голяма част от младите хора това да се разболееш от СПИН е кошмар. Но ето цялото поведение на Боре показва, че болестта не пречи никому да бъде щастлив. Да твори и да живее свободно. Защо ли хората на изкуството предимно се заразяват. Може би е така или пък не, но това е начин на изразяване на свободата на духа с който тези хора живеят. Никой не е застрахован, че няма да се зарази с ХИВ. Но геройството е да се пребориш с предразсъдъците на обществото и да кажеш: “Ето аз съм ХИВ позитивен!” същото е сега с пандемията от коронавирус. Всички викаме, че предпазните мерки са измислица, но никой не иска да се зарази и да се разболее. Обществото като научи, че някой е носител на вируса, веднага го заклеймява, а дори е готово да го линчува. Сега когато има много информация ( а не като от преди 35 години) всички се бунтуваме, но всеки прикрива страха си, да не се разболява. За жалост така беше и с ХИВ, така е и с Ковид 19. След 30 години, може да приемем да живеем нормално с коронавирус, но никак няма да се променим като общество, което използва всяка новост за всяване на страх и разделение. Гордея се с теб Боре! Продължавай напред, приятелю!

    Димир Говедаров май 25, 2020 6:16 pm Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *