Подай сигнал

„ТРАДИЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА – Яхната отваря врати“

  • на май 22, 2020
  • 318 прегледа

Докато розопроизводството допринася за световната класа на Казанлък, в района се развива и един по-специфичен занаят Яхнаджийство, който също става„запазена марка” на региона. Наименованието му в буквален превод означава – маслодобиване (от орехи)полученото масло от орехи се наричало шарлан или шарлаган, а самите работилници се наричали „яхни” и работещите в тях майстори – „яхнаджии”.

Първоначално ореховото масло се добивало ръчно в дома на всеки стопанин. По-късно този домашен занаят се развива с въвеждането на известната техника в специално построените за целта работилници – яхни. Към края на XIX в. в Енина има повече от десет яхни. Известни са яхните на Пискюлевци, Раевци, Дундовци, Теню Михайлов, Тодор Марков, Иван Зъбов и др. Енинци строят яхни и в Стара Загора, една от тях е на Михо Каличков, баща на известната възрожденска учителка Анастасия Тошева. В Нова Загора функционират яхните на Станимир Урумов и синовете му от с. Енина. В Сливен от 22 яхни част са на енинци. Потомци на първите енински яхнаджии създават и големи маслобойни в Пловдив и Пазарджик. Яхни има и в казанлъшките села Шипка, Крън, Долно Сахране, Търничане, Гурково и Мъглиж.

През 1836 г. енинецът Христо Дързев строи първата яхна в Казанлък. През петдесетте години на XIX в. от Енина пренася яхната си в Куленската махала чорбаджията Енчо Поптенюв. В града имат яхнаджийници и енинците Еню Ватов, Стойко Зъбов, Христо Бобчев, Коле Астаджов и енинския поп Иван Минков.

Шарланът се произвежда от изпечени орехови ядки, които след това се смилат и чрез преса се изцежда маслото. Общо за обработка на една доза са нужни 10  12 часа и 75 кг орехови ядки за да се добие 60 литра масло.За извършването на този работен процес обикновено са нужни трима души (майстор и двамата му помощници).

Ореховото масло е използвано преди всичко вкулинарията, но стария и гранясал шарлан е използван като суровина за светлина, като маслото е наливано в газеничета за осветление.

Дълго време яхнаджийството заема важна роля в икономиката и търговията на Казанлък и района. След Освобождението този занаят полага основите на маслодобивната промишленостПо инициатива на предприемчиви ененци преминали към промишлено производство откриват маслодобивни предприятия в редица градове в Южна България.

В чертите на Историко-етнографския комплекс, който се намира в най-стария квартал на Казанлък – „Кулата“ е запазена една яхна, в подножието на хълма „Тюлбето“. Тя е била собственост на яхнаджията Иван Йонков. Строена през първата половина на XIX век, тя е действала до началото на XX век, след което е била преустроена в дърводелска работилница. 

Тази яхна е реставрирана и консервирана, катоИсторически музей „Искра“ урежда в нея малка експозиция за яхнаджийски занаят, където може да се види целия инвентар и работен процес. Посетителите на Долината на розите и тракийските царе могат всекидневно да разгледат „яхната”Тя представя основните процеси на занаята и неговата история. Разположена е на изключително удобно място в непосредствена близост до Етнографски комплекс „Кулата” и Казанлъшката гробница – един от най-посещаваните обекти на музея.

Категория
КАЗАНЛЪК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *