Подай сигнал

Един ден, в който да не се делим

Напоследък имам чувството, че не останаха човек с човек, които да не са скарани или да не са в лют спор в Казанлък.
Представителите на така наречените културни среди в града са се хванали „гуша за гуша“ по почти всяка тема от обществено-политическия живот. Едните викат на другите маскари, вторите отвръщат на първите и така в един безкраен кръговрат. Без почивен ден.
До там сме я докарали, че да няма нищо в името на което да сме обединени.
В последните седмици видях и харесах една инициатива, която организира Община Казанлък. Още по-хубаво е, че се реализира с финансиране от местния бизнес. Да, за същата инициатива за която си мислите става дума – подаряването на флага на общината на всички домакинства. Поводът – празникът на Казанлък! Е какво по-хубаво от това, за да се идентифицираме като казанлъчани? Какво лошо има в това да развеем знамето на града в който сме родени, в който сме израснали, в който сме прекрачили за първи път училищния праг, в който сме се влюбили, в който сме създали семейство, в който сме остарели?
Ама намачкано било, ама розовото било в повече, ама новата емблема на Общината била грозна. Ама сега до това ли ни е – криза, безпаричие, проблеми, безработица и т.н. Да, така е – проблемите ни от вчера ще са тук и днес, и утре, но не можем ли за един ден да се почувстваме поне малко горди с родния си град? Не с политиците или партиите му, а с града ни. Както на 3-ти март всички забравяме за проблемите и сме просто българи, нека и на 5-ти юни да бъдем казанлъчани.
Ама без условия! Защото любовта под условие не е любов.
А утре нека пак питаме за управляващите, за опозицията, за ремонтите, за инвестициите, за медиите, за младите, за бизнеса. Но поне един ден да не се делим, а да сме обединени от любовта към града си.
Това е една хубава първа крачка, за да се опитаме да върнем славата на града на розите и да го превърнем в притегателен център за хиляди млади хора, които днес са извън пределите му.
В навечерието на Празника на розата, празника на Казанлък, пожелавам на всички жители на града да бъдат здрави. И да знаем, че от нас зависи дали ще го превърнем в Рай или в „пустиня“.
Скъпи казанлъчани,
Честит празник!
Дончо Златев
Член на НИС на СДС и Регионален представител за Югоизточна България.
Категория
МНЕНИЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *