Дума – писмо – съществително име, среден род (тип 54). Написан текст, адресиран към някого,поставен в плик и изпратен на адрес. Съществуват: откровено, препоръчано, йероглифно, акредитивно писмо. Отворено писмо в речника няма.
За сметка на това Интернет пространството е пълно с отворени писма. Те биват: уведомителни, съжалителни, заплашителни, незначителни и други. Отваряш Интернет и гледаш ОТВОРЕНО писмо! По-нататък гледаш- от Христо Генев, познат човек. Продължаваш – печат с входящ номер. Адресирано до Общинския съвет, Комисията по култура. Сигурно става въпрос за пари, мислиш си… Христо може да е решил да прави колекция от картини на завършилите първия випуск на Художествената гимназия. Той първия випуск там някъде завърши, 1972-1973 година, стават скоро 50 години. Пък и от този випуск излязоха преподаватели професори – Вихрони Попнеделев например, други се реализираха в чужбина, успешно работят, някои дори ги колекционират. Така си мислиш и се зачиташ в отвореното писмо.
И ти да видиш! Грозна картинка. На Христо Генев този конкурс, който трябва да се провежда по закон през определен период от време за всички културни институции, нещо не го кефи. Станал сакатлък, не дошъл някакъв от Министерството, конкурсът се отложил и директорът на Галерията ги заподозрял в комплот. И нали злите езици говорят, че когато се е провеждал конкурсът за директор, Христо загубил срещу Румен, но уговорката била друга и се наложило да викат от София Теньо Пендарев, член на комисията, и да му обясняват, че бил допуснал грешка. Оправили грешката и правдата възтържествувала. Така разправят злите езици и някои хора, които са по-навътре в нещата. Аз обаче не вярвам! Христо винаги е демонстрирал, че дръзко се самоуважава, даже повече от работата си, която толкова много обича! Не вярвате ли? Тогава да го цитирам! „Пиша Ви, понеже ми е прелюбопитно да видя Вашата реакция”. Видяхте ли? Човекът не се заяжда! Той така, просто от любопитство… Да им види реакцията! Защото „Вие няма как да сте безучастни към доброто име, професионализма, авторитета и съдбата на първата Художествена галерия в страната – Художествената галерия в Казанлък” . Ето, доуточнява човекът, че става въпрос на професионализма на Галерията, а не за неговия, да не си помислите и да не стане някаква грешка. А накрая има и послепис: „Сигурен съм, че няма да приемете действията ми единствено като мотив да запазя работата, която много обичам”.
Разбрахте ли сега – не е единственият мотив да си запази работата, която на всичкото отгоре много обича! Има човекът и други мотиви, но тях ще сподели в друго отворено писмо, защото има право на дуплика! Чета тези отворени писма и да си призная, се обърквам. Хайде, Христо го разбирам, професионалист човекът, с дисидентско минало. Гледа да си запази работата, дето много я обича. Ако му се опънат, ще ги съди тези невежите от Общината, защото както личи от писмата, отворените, научил е Наказателния кодекс буква по буква, точка по точка, алинея по алинея, така че не могат да го пипнат! На мене Христо ми е ясен – професионалист. Но този наш съгражданин Чудомир не мога да разбера – уж писател, уж това-онова, че и народен представител, общественик, пък едно отворено писмо не е написал. Само събирал картини, и то от други автори, не негови. Разправят, че не бил богат, ама за чужди картини давал и последните си парички. Не стига, че нямал какво да яде, ами прибрал в Казанлък Кочо Щъркелов, вкъщи, не на хотел! Да рисува Кочо, пък Чудомир да скъта някое пейзажче за галерията.
И не стига това, че я обогатил и допринесъл за нейния професионализъм толкова толкова много, ами когато го съкратили като учител по рисуване, не се явил на конкурс да стане един директор и да си гледа кефа. Изобщо, този Чудомир бая объркал работите! Работил за създаването и на Библиотеката, и на Читалището… Защо? За да може сега Читалището да съди Библиотеката, че не й плаща наем! Харизал си имота на Общината за музей, а паричките от авторските права – за фонд за подпомагане на талантливи деца! Те пък не го разбрали правилно и направили не фонд , а фондация и изхарчили парите! После продали правата, авторските, за пет години на някакъв вестник, за да имат какво да харчат! И сега се съдят! Старата фондация, дето половината от настоятелството е на „оня свят”и се представлява солидарно на този и на онзи свят! Та тя, старата, съди новата! Сега и Христо като им дръпне едно съдебно дело, дето го карат да се явява на конкурс… смятай! Гдето е пипнал този Чудомир, все до съд е опряло. Изобщо, този човек е объркал културата в града ни, ама нейсе.
За мъртвите или хубаво, или нищо, или истината.
Жоро съм!