Понеже вече 7 месеца съм си чиста проба айляк, проверено правило е,че айляк човек, само става за акъл.
И понеже правилото в БГ е, че който има акъл, хваща гората, а другите управляват, то дружка ме извади от градския лузърски унес и .. двете уловихме партизанските пътеки на казанлъшката гора.
Тюлбето.
Някогашна соц гордост и днешна визитка картичка на градската селяния.
За Дремиградските ни ширини, разходка на Тюлбето си е нещо като воаяж в Булонския лес.
Можеш да видиш всичко. Цялата БГ социология, психология и патология и всякаква друга логия, на едно място.
На Тюлбето е приказно: на сеч да се ненагледаш.
Дива, зверска, до пътя, над пътя, вътре в гората. Простор!
С триони, с брадви, с машини, с прегризване на зъби, въобще с богат смъртоносен арсенал.
Сече се народът, та пушек се вдига. При това необезпокоявано.
Пък и кой да се занимава с такава недоходоносна дейност. У нас, подаването на сигнал за нередност е равносилно на донос по времето на ДС.
Свобода! Демокрация!
Права!
А и от какъв зор да се смущава рахатлъка на разни служби и службаши, чантаджии и чантаджийки, които бодро рапортуват за куп изпълнени глупости, наречени с гръмкото „инициативи“, „дела“ и „иновативни практики“.
Дрън- дрън.
Та, докато разсъждаваш с глупавата си руса глава по тези фундаментални демократични същности, с 4-те си диоптъра преброих точно 38 отсечени дървета. Артистично ис въображение. Садистично и в ритъм.
Прясно и не съвсем.
Досами пътя край пътя, вътре от пътя.
В района на Тюлбето.
Булонският лес на Дремиград.
Ама това са подробности.
От пейзажа.
И нали съм си кусурджийка, за капак и в разпилените и хвърлени по пътя всевъзможни овешки болкулиц се взрях.
Голям прас!
Боклуци.
Не че няма тук-там 2-3 кошчета или някой забравен от миналото лято найлон, но .. народът таак и така си хвърля, що пък толкова..
Да се вживявам.
Така, спрягайки във всичките му времена глаголът „мотам се“, ме осениха няколко блондински фантазии.
Нали в лавите на такива като мен нищо освен бръмбари няма.. та бръмнаха няколко бръмбара ..по отношение на обезкостяващата се гора и некои други Съображения.
Споделям, заради упорития „бръм“ на бръмбарите.
Бръмбар Едно:
Респектираща дузинка са казанлъшките малчугани, контингент за работа на психолози, полицаи, педагози, дерт родителски и прочие, заради безобидни или не съвсем бели.
За някои белите са вече рецидив и не е далеч времето, когато могат да осъмнат в някое ТВУ или .. директно в затвора.
Изфантазирах си, как тези не съвсем малки непълнолетни калпазанчета, в компанията на общински охранители или патрулни полицаи- симпатични мачовци с ранг на свестни батки, яхнат хубави велосипеди, расови коне или просто бързи ролери, обикаляйки Тюлбенските алеи и горски пътечки. В дирене на убийци на дървета, хвърлящи строителни и други отпадъци или просто от скука безчинстващи.
Ей – така- за разкош, физзарядка, респект сигурност и .. охрана. И превенция.
И на едните, и на другите.
И разходка.
И за едните, и за другите.
И работа.
За едните .
И за другите.
Сламки някакви.
Надежди.
За обезверени вече родители, за безпътни малчугани, за заклети идеалисти като мен.
Вид пробация, вид помощ, вид работа.
Вид СМИСЪЛ.
Обиколят си ей- така, за разкош, по часове, по график.
На колело, ролери или коне..
Бръмбар Две:
А защо не и в компанията на някой бездомен симпатичен рошльо, от градския приют за четириноги, който с ей- такива големи очи чака някой да го обича и разходи.. И да намери смисъл в неговото кучешко съществуване..
Бръмбар Три:
И за капак- погледни- дори си намерил и сърце, което да го обича.. И дом. Или не- две сърца да се намерят .. които да се обичат. Единият подарява дом , а другият – любов и смисъл.
А третият- третият в патрула, просто е мост.
Ама че блондинска фантазия!
Бръмбар Четири:
И не стига това, ами я си представете, че в края на месеца или на два, удряме чертата и току- виж някой непослушен станал с една идея по- добър, после с две , с три и накрая просто .. станал добър.
И дори си е за подарък, за стимул..
За похвала.
А защо не и.. за нов смисъл.. в живота?
Че и Булонският лес на Дремиград се пооправил, оперил косъма и гората там пак навирала снага.
И хората с половин идея, или с две по- малко мърлячи по отношение на гората.?
Ай – стига бе, фантазии.!
Блондински.
Само смущават покоя на синекурни службички и службаши, които често не знаят за какво получават заплата, ама получават, на разни НПО-та и други „ЦИ“-та.
Блондинките никога не са били нормални.
Още повече хора.
Все разни фантазии са им в главите.
Ама нали пък животът бил една фантазия? Пише в книгите за неблондинки.
Сиреч, в умните книги.
Та тогава какво толкова пречи да се опита?
А и нали русо гладно няма?
Значи- може и да има хляб в тази работа…
А?
Деляна Бобева