Подай сигнал

Фантазиите на Блондинката

Понеже вече 7 месеца съм си чиста проба айляк,   проверено правило е,че айляк човек, само става за акъл.
И  понеже правилото в БГ е, че който има акъл, хваща гората, а другите управляват, то дружка ме извади от градския лузърски унес и ..  двете уловихме партизанските пътеки  на казанлъшката гора.
 Тюлбето.
 Някогашна соц гордост и днешна визитка картичка на градската селяния.
За  Дремиградските ни ширини, разходка на Тюлбето  си е нещо като воаяж в Булонския лес.
 Можеш да видиш всичко. Цялата БГ социология, психология и патология и всякаква друга логия, на едно място.
 На Тюлбето е  приказно: на сеч да се ненагледаш.
 Дива, зверска, до пътя, над пътя, вътре в гората. Простор!
 С триони, с брадви, с машини, с прегризване на зъби, въобще с богат   смъртоносен арсенал.
 Сече се народът, та пушек се вдига. При това необезпокоявано.
 Пък и кой да се занимава с такава недоходоносна дейност. У нас, подаването на сигнал за нередност е равносилно на донос по времето на ДС.
  Свобода! Демокрация!
  Права!
 А и от какъв зор да се смущава рахатлъка на разни служби и службаши, чантаджии и чантаджийки,  които бодро рапортуват за куп изпълнени глупости, наречени с гръмкото „инициативи“, „дела“ и „иновативни практики“.
 Дрън- дрън.
 Та, докато разсъждаваш с глупавата си руса глава по тези фундаментални демократични същности, с 4-те си диоптъра преброих  точно 38 отсечени дървета.  Артистично ис въображение. Садистично и в ритъм.
Прясно и не съвсем.
 Досами пътя край пътя, вътре от пътя.
 В района на Тюлбето.
 Булонският лес на Дремиград.
 Ама това са подробности.
 От пейзажа.
 И нали съм си кусурджийка, за капак и в разпилените и  хвърлени по пътя всевъзможни овешки болкулиц се взрях.
 Голям прас!
 Боклуци.
 Не че няма тук-там 2-3 кошчета или някой забравен от миналото лято найлон, но .. народът таак и така си хвърля, що пък толкова..
 Да се вживявам.
 Така,  спрягайки във всичките му времена глаголът „мотам се“, ме осениха няколко блондински фантазии.
 Нали в лавите на такива като мен нищо освен бръмбари няма.. та бръмнаха няколко бръмбара ..по отношение на обезкостяващата се гора и некои други Съображения.
 Споделям, заради упорития „бръм“ на бръмбарите.
 Бръмбар Едно:
 Респектираща дузинка са казанлъшките малчугани, контингент  за работа на психолози, полицаи, педагози, дерт родителски и прочие, заради безобидни или не съвсем бели.
 За някои белите са вече рецидив и не е далеч времето, когато могат да осъмнат в някое ТВУ или .. директно в затвора.
 Изфантазирах си, как тези не съвсем малки непълнолетни  калпазанчета, в компанията на общински охранители или патрулни полицаи- симпатични мачовци с ранг на свестни батки, яхнат хубави велосипеди, расови коне или просто  бързи ролери, обикаляйки Тюлбенските алеи и  горски пътечки. В дирене на убийци на дървета,  хвърлящи строителни и други отпадъци или просто от скука безчинстващи.
 Ей – така- за разкош, физзарядка, респект сигурност и .. охрана. И превенция.
 И на едните, и на другите.
 И разходка.
 И за едните, и за другите.
 И работа.
 За едните .
 И за другите.
 Сламки някакви.
 Надежди.
 За обезверени вече родители, за безпътни малчугани, за заклети идеалисти като мен.
 Вид пробация, вид помощ, вид работа.
 Вид СМИСЪЛ.
Обиколят си ей- така, за разкош, по часове, по график.
На колело, ролери или коне..
 Бръмбар Две:
 А защо не и в компанията на някой бездомен симпатичен рошльо, от градския приют за четириноги, който с ей- такива големи очи чака някой да го обича и разходи.. И да намери смисъл в неговото кучешко съществуване..
 Бръмбар Три:
 И за капак- погледни- дори си намерил и сърце, което да го обича.. И дом. Или не- две сърца да се намерят .. които да се обичат. Единият подарява дом , а другият – любов и смисъл.
 А третият- третият в патрула,  просто е мост.
Ама че блондинска фантазия!
 Бръмбар Четири:
 И не стига това, ами я си представете, че в края на месеца или на два, удряме чертата и  току- виж някой непослушен станал с една идея по- добър, после с две , с три и накрая просто .. станал добър.
 И дори си е за подарък, за стимул..
 За похвала.
А защо не и.. за нов смисъл.. в живота?
 Че и Булонският лес на Дремиград се пооправил, оперил косъма и гората там пак навирала снага.
 И хората с  половин идея, или с две по- малко мърлячи по отношение  на гората.?
 Ай – стига бе, фантазии.!
Блондински.
 Само смущават  покоя на синекурни службички и службаши,  които често не знаят за какво получават заплата, ама получават,  на разни НПО-та и други „ЦИ“-та.
 Блондинките никога не са били нормални.
Още повече хора.
Все разни фантазии са им в главите.
 Ама нали пък животът бил една фантазия? Пише в  книгите за неблондинки.
 Сиреч, в умните книги.
Та  тогава какво толкова пречи да се опита?
 А  и нали русо гладно няма?
 Значи- може и да има хляб в тази работа…
 А?
Деляна Бобева
Категория
МНЕНИЕ

Коментари

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *