Фантазиите на Блондинката

Понеже вече 7 месеца съм си чиста проба айляк,   проверено правило е,че айляк човек, само става за акъл.

И  понеже правилото в БГ е, че който има акъл, хваща гората, а другите управляват, то дружка ме извади от градския лузърски унес и ..  двете уловихме партизанските пътеки  на казанлъшката гора.

 Тюлбето.

 Някогашна соц гордост и днешна визитка картичка на градската селяния.

За  Дремиградските ни ширини, разходка на Тюлбето  си е нещо като воаяж в Булонския лес.

 Можеш да видиш всичко. Цялата БГ социология, психология и патология и всякаква друга логия, на едно място.

 На Тюлбето е  приказно: на сеч да се ненагледаш.

 Дива, зверска, до пътя, над пътя, вътре в гората. Простор!

 С триони, с брадви, с машини, с прегризване на зъби, въобще с богат   смъртоносен арсенал.

 Сече се народът, та пушек се вдига. При това необезпокоявано.

 Пък и кой да се занимава с такава недоходоносна дейност. У нас, подаването на сигнал за нередност е равносилно на донос по времето на ДС.

  Свобода! Демокрация!

  Права!

 А и от какъв зор да се смущава рахатлъка на разни служби и службаши, чантаджии и чантаджийки,  които бодро рапортуват за куп изпълнени глупости, наречени с гръмкото „инициативи“, „дела“ и „иновативни практики“.

 Дрън- дрън.

 Та, докато разсъждаваш с глупавата си руса глава по тези фундаментални демократични същности, с 4-те си диоптъра преброих  точно 38 отсечени дървета.  Артистично ис въображение. Садистично и в ритъм.

Прясно и не съвсем.

 Досами пътя край пътя, вътре от пътя.

 В района на Тюлбето.

 Булонският лес на Дремиград.

 Ама това са подробности.

 От пейзажа.

 И нали съм си кусурджийка, за капак и в разпилените и  хвърлени по пътя всевъзможни овешки болкулиц се взрях.

 Голям прас!

 Боклуци.

 Не че няма тук-там 2-3 кошчета или някой забравен от миналото лято найлон, но .. народът таак и така си хвърля, що пък толкова..

 Да се вживявам.

 Така,  спрягайки във всичките му времена глаголът „мотам се“, ме осениха няколко блондински фантазии.

 Нали в лавите на такива като мен нищо освен бръмбари няма.. та бръмнаха няколко бръмбара ..по отношение на обезкостяващата се гора и некои други Съображения.

 Споделям, заради упорития „бръм“ на бръмбарите.

 Бръмбар Едно:

 Респектираща дузинка са казанлъшките малчугани, контингент  за работа на психолози, полицаи, педагози, дерт родителски и прочие, заради безобидни или не съвсем бели.

 За някои белите са вече рецидив и не е далеч времето, когато могат да осъмнат в някое ТВУ или .. директно в затвора.

 Изфантазирах си, как тези не съвсем малки непълнолетни  калпазанчета, в компанията на общински охранители или патрулни полицаи- симпатични мачовци с ранг на свестни батки, яхнат хубави велосипеди, расови коне или просто  бързи ролери, обикаляйки Тюлбенските алеи и  горски пътечки. В дирене на убийци на дървета,  хвърлящи строителни и други отпадъци или просто от скука безчинстващи.

 Ей – така- за разкош, физзарядка, респект сигурност и .. охрана. И превенция.

 И на едните, и на другите.

 И разходка.

 И за едните, и за другите.

 И работа.

 За едните .

 И за другите.

 Сламки някакви.

 Надежди.

 За обезверени вече родители, за безпътни малчугани, за заклети идеалисти като мен.

 Вид пробация, вид помощ, вид работа.

 Вид СМИСЪЛ.

Обиколят си ей- така, за разкош, по часове, по график.

На колело, ролери или коне..

 Бръмбар Две:

 А защо не и в компанията на някой бездомен симпатичен рошльо, от градския приют за четириноги, който с ей- такива големи очи чака някой да го обича и разходи.. И да намери смисъл в неговото кучешко съществуване..

 Бръмбар Три:

 И за капак- погледни- дори си намерил и сърце, което да го обича.. И дом. Или не- две сърца да се намерят .. които да се обичат. Единият подарява дом , а другият – любов и смисъл.

 А третият- третият в патрула,  просто е мост.

Ама че блондинска фантазия!

 Бръмбар Четири:

 И не стига това, ами я си представете, че в края на месеца или на два, удряме чертата и  току- виж някой непослушен станал с една идея по- добър, после с две , с три и накрая просто .. станал добър.

 И дори си е за подарък, за стимул..

 За похвала.

А защо не и.. за нов смисъл.. в живота?

 Че и Булонският лес на Дремиград се пооправил, оперил косъма и гората там пак навирала снага.

 И хората с  половин идея, или с две по- малко мърлячи по отношение  на гората.?

 Ай – стига бе, фантазии.!

Блондински.

 Само смущават  покоя на синекурни службички и службаши,  които често не знаят за какво получават заплата, ама получават,  на разни НПО-та и други „ЦИ“-та.

 Блондинките никога не са били нормални.

Още повече хора.

Все разни фантазии са им в главите.

 Ама нали пък животът бил една фантазия? Пише в  книгите за неблондинки.

 Сиреч, в умните книги.

Та  тогава какво толкова пречи да се опита?

 А  и нали русо гладно няма?

 Значи- може и да има хляб в тази работа…

 А?

Деляна Бобева