С него се запознах случайно . Покрай работата. И ми направи силно впечатление – един диалогичен мъж. С времето осъзнах ,че това е един мъж с европейски манталитет, минал през различни „стърги“, познал и „жилото“ и „меда“ на живота, готов да работи сърцато и с размах.
Принципно.
През последните 10 години доказа това и по отношение на жителите на община Мъглиж, на хората на община Мъглиж, в качеството си на досегашен заместник- кмет. Всъщност .. кандидатирането му и за кмет .. е логично. Другото щеше да не е .
Ако считаш, че си добър, че си достатъчно подготвен, нямаш право да абдикираш от отговорност.
И в този смисъл Душо, както му казват повечето- и приятели и колеги, съграждани, постъпи изключително правилно. Политически коректно и човешки отговорно.
За мен, а смятам, че и голяма част от колегите ми в гилдията ще се съгласят с твърдението ми, че Душо Гавазов винаги е много тактичен,готов да изслуша и готов да помири всички.
Скандалите и интригите не са му по вкуса.
Затова сега не се изненадвам, че съгражданите му не спират да се изказват ласкаво за него.
Нито се учудвам ,че като заместник -кмет той бе и е неуморим.
Не спря да се бори за създаване на условия- финансови и други по-добра инфраструктура в община Мъглиж, търсеше и използваше всяка възможност за привличане на европейски средства, за да може да се подобри качеството на живота на жителите на Мъглиж и селата от общината.
Човекът Душо, заедно с кмета Динко Господинов, Светла му памет, само те си знаят какво им е струвало, но намериха пари , за да реализират голяма част от своите планове, виждания и мечти по отношение на подобряване на различните видове инфраструктура- образователна, жилищна, пътна, в името на по- спретнати и китни села.
Разбира се, че не е достатъчно. Винаги може повече. А и колкото повече, толкова повече хората ще искат от теб. И така е редно.
И това трябва да не плаши, а да радва.
Душо е от хората, които загърбват с лекота кервана на постоянното ръмжене от страна на опоненти, врагове и вечни мрънкалници.
Без тях обществената работа ще е скучна, сива, невидима. Някак.
И вместо да съди своите опоненти, той предпочете да си върши работата.
В крайна сметка всичко е въпрос на характер. Ако си дребна душа , нормално е да се заградиш с дребни, страхливи, малки души.
Които никога не са предани. Нито лоялни.
На Душо името му прилага.
По мярка му е.
Защото Душо работи от душа.
Сърцато и по сърце.
Макар и да е доктор по дробовете, а не по сърцето. Може би и затова някак с него Общината диша.
Не е идеалният кмет, такъв няма. И няма как да има. Но е подходящият кмет. Нужният човек за това време. И това място.
Душо от душа помага на хората .
И не се свени да се снима и до премиера, и до Рашо Кобрата.
И двете снимки му прилягат. И е все той.
Еднаква му е мярката за хората: и за малките, и за големите.
За челите книги и не съвсем.
И за непознаващите книгите.
Затова и го уважавам.
Считам, че пич. И по някакво странно симпатично обстоятелство, пич във властта.
Там много такива няма.
Затова и отвъд изборите и на изборите, все ги търсим с фенери.
В пряк и преносен смисъл.
И съдбата винаги някак си въздава справедливост в името на пичовете. И по свой начин ги обича.
И стои до тях.
И няма нищо случайно в числото на Душо- 13.
Знак от Съдбата е.
Избран е.
А Съдбата най- добре знае какво е най- добре.
Така че, Душо, напред. И все така с душа.
И благородство.
Десислава Петкова