Подай сигнал

Марин и Маргарита: нещо малко и нещо човешко

 По някакъв странен избор на съдбата, двамата са колеги.
 Работят в една смяна, през няколко машини. Марин по- отдавна, Маргото от почти година.
 И двамата са от Казанлък.
 И нея вечер, преди седмица, също като всяка друга седмица, отиват на работа. За да застъпят в нощната смяна.
  В цех 106 на Завод 5 в казанлъшката оръжейница.
 Имали си и традиция колегите в цеха. Преди началото на смяната, да се събират за 5 минутка- за раздумка и тонус, преди да завъртят в нон стоп цикъл машините.
 Така било и онази вечер.
 С тази разлика, че Маргото дошла и споделила ,че нещо не е ОК.
 Било й лошо, някак изглеждала и отпаднала.
 Марин Василев, бивш възпитаник на сержантското транспортно училище в Горна Оряховица, с добра закалка на военен, предложил на Маргото стол.
 Да седне.
 И продължил приказката с другите колеги.
 С типичен рефлекс на военен, понеже такива бивши няма, „хвърлял по едно око“ настрани.
Към стола. Където Маргото ставала все по – бледа и по- отпаднала.
 В един миг  почерняла от почервеняване.
 Видимо не можела и да диша.
 Някак потъвала .. в нищото младата жена.
 Марин успял в последния миг да я хване, преди Маргарита да се срути на земята.
 Безжизнена и бледа.
 Пътуваща.
 По това време на вечерта.
 Малко преди 22 часа в оръжейницата  няма медицинска помощ.Ако нещо стане- хората се оправят сами.
 За всичко спешно се търси началник и после Градската Спешна медицина. Или такива човешки линейки, като Марин.
Със заучени движения той положил припаднала жена на земята и започнал да  й оказва първа помощ. Дошли и други колеги, но после бързо тръгнали.
Като не можеш да помогнеш, просто не пречиш.
 Времето сякаш било спряло.
Дълги се оказали онези почти 60 секунди, докато бившият офицерски кандидат реши, че най- вероятно от припадъка Маргарита си е глътнала  езика.
Трябвало бързо да се действа.
 Учили било това още във сержантското училище, където за пръв път на Марин, едва 16 годишен тогава, му се наложило и да го приложи на свой връстник, припаднал в час по физическо възпитание.
 После спасявал така и жена, свлякла се в една юлска жега в софийски тролей.
 Без да се колебае стиснал здраво челюстта и сръчно издърпал езика.
 Постепенно по лицето на жената се появил цвят. На живот.  Бавно и без сила  Маргарита отворила очи.
 След това вече било лесно.
 Дошъл началник, намерили вариант да я откарат до заводския портал и оттам  в Спешна помощ в Казанлък.
 Най- страшното било минало, макар  жената  още да се възстановява.
 За Марин случилото се е просто  миг  от живота. Могъл, бил полезен. Помогнал.
За Маргарита- Марин  се оказал….късмет
Точният  човек, на точното място, в точния момент. Фатален, може би.
 За случилото се не дават медали. Нито премии.
 Не слагат и в Алеите.
  За  случилото съди и въздава Съдбата.
 За Маргото животът продължава. Както и за Марин.
 В делничност и планове.  Да се дипломира като инженер  и да последва личните си проекции.
 А другото:
 Другото е просто „нещо малко и нещо човешко“.
Всъщност толкова много Човешко.
Категория
КАЗАНЛЪК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *