Храмовете.
Онези свети места за усамотение, молитва, тъга, болка, радост, време за теб .. насаме с теб. Твоето време за другите.
Навсякъде са с една и съща цел: да те пречистват.
Да лекуват.
Да тешат.
Да свалят товара от душата ти.
Да те оставят в тишина, за да чуеш себе си или онзи глас, който всеки нарича по свой си начин. Но винаги е връзката ти с теб и Вселената.
Все пак живеем в квантов свят и никой не отрича това, нали?
Била съм в различни храмове, на различни религии, по различни места: джамии синагоги, будитски храм, различни храмове на християнството.
И навсякъде е тишина. Дискретна, ненатрапчива тишина.
И можеш да „чуеш“ душата си.
Ако някой накъде има нужда нещо да изговори някому, то го прави тихо, приглушено и го чува само този, за който е.
Останалите са оставени в тишината на душата си и „чуват“ тихите си молитви.
Не е така обаче в нашите храмове.
Особено в казанлъшките .
И особено някои.
Тук се дърдори .
Ама направо се приказва.
Бъбрив град сме.
Без значение дали в храма има един човек или десетки.
Нали си купиха свещи?
И платиха за тях.
Не правят бели.
Важно е конушмакът на свободните лели да върви.
С разни без работа мирянки или миряни.
/Периодът нали е депресарски?/
При това на високи децибели, понеже храмът е голям и трудно се чува. А и с тези плексигласови Ковид прегради, че и с маски, съвсем.
Та се вика почти.
Темите са в широк диапазон и могат дори да засенчат националните новини: варират и подскачат от: местната клюка- кой с кого, как и къде, до кметските работи през топ новината Ковид и кой умрял, как живял, кой ще го наследи. През пенсии, семейни тегоби и тревоги, откровени сплетни до .. кулинарни енциклопедичин знания. Почти с практическа изява.
Голям праз, че някой си там в дъното плаче или душата му скъсана на парцали и отчайващо търси вариант да бъде събрана.
Важно е конушмакът и седянката да вървят и да минава времето.
Защото в храма то бавно тече. Даже е спряло.
И много му личи.
На Храма.
И на Времето.
А вярата, смирението, нормата, възпитанието, добрите нрави, уважението, идеалите???
Без смешки, моля?
Кво беше туй?
Та така, свети ни отци наши: не се сърдете и не се гневете, ако ПЪТЯТ към ХРАМА става все по тесен и трънлив.. И непригоден..
Заобиколим.
Храмовете отдавна не са това, което бива да са.
И скоро няма да станат.
Тез тъжни нашенски работи.
Деляна Бобева