Подай сигнал

Работодателят няма право да задължава работниците си да се ваксинират

В разгара на третата вълна на пандемията,  която съвпадна и с поредната вълна хаос в здравната система, свързан с  достъпа до ваксини, видове ваксини исамият процес по ваксинирането,  в специлано създадената платформа  Mywork.bg  се получават стотици сигнали от хора, които имат нарушени трудови права във връзка с коронавируса.
 Това съобщават в мейл до медиите админикстратореите и авторите на Платформата.
 Част от сигналите са  сигнали  за работодатели, които принуждават работниците си да си ваксинират, нещо, което е абсолютно забранено по всички европейски норми.

Става въпрос не само за натиск чрез заплахи за недопускане до работа, намаляване на доходи, лишаване от придобивки в работата, а дори и за подмятания, разни намеци и други действия в едната или другата посока.

Както е известно на всички, ваксинирането срещу коронавирус (или срещу каквато и да е друго заболяване) е доброволно и право на всеки човек е да направи личен избор.

Основателят на Платформата Mywork.bg д-р Тодор Капитанов разяснява  този казус, както и  какви са законовите права на работниците в случай на принудителна ваксинация.

 

Д-р Тодор Капитанов, експерт в сферата на трудовото право. Консултирал е водещи компании и институции по въпросите за прилагане на трудовото законодателството и внедряване на изискванията на новите наредби. Създател на www.mywork.bg – автоматизирана безплатна платформа за трудовоправни консултации и съвети в помощ на всички работещи граждани в България.

 

След отварянето на “Зелените коридори” и старта на свободното ваксиниране, към платформата за трудовоправни въпроси www.mywork.bg бяха отправени множество запитвания от потребители за това, дали работодател може да задължи работниците си да се ваксинират. Това сподели д-р Тодор Капитанов, основател на www.mywork.bg  ) и водещ експерт по трудово право в България, като причина за настоящия материал, който недвусмислено изяснява поставения въпрос.

Не са рядкост случаите, в които работещите са подложени на меко казано некоректно поведение от страна както на ръководителите си, така и на други колеги на работно място относно индивидуалното решение на всеки да се ваксинира, или не. Става въпрос не само за натиск чрез заплахи за недопускане до работа, намаляване на доходи, лишаване от придобивки в работата, а дори и за подмятания, разни намеци и пр. за действие в едната или другата посока.

 

Какви са правата ни в подобни ситуации?

Както е известно на всички, ваксинирането срещу коронавирус (или срещу каквато и да е друго заболяване) е доброволно и право на всеки човек е да направи личен избор. Личният избор може да бъде продиктуван от всякакви причини – здравословни, религиозни, семейни, професионални и всякакви други причини, които са обективни или субективни и никой няма право да оказва влияние чрез натиск върху тях.

Правото на труд е уредено от редица международни, европейски и национални закони, като това право абсолютно никъде не е обвързано с решението на гражданите и предприетите от тях действия за ваксиниране или не.

 

Всеобща декларация за правата на човека сочи, че всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица. Там е уточнени също, че всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд. Уреден е и въпросът, че всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответстващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита.

(Справка: чл. 23 от Всеобща декларация за правата на човека)

 

Съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз, всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му. Гражданите имат право на труд, а държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Държавата също така създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания и всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

(Справка: чл. 15 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

Спрямо Конституцията на Република България гражданите имат право на труд, а държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право и създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания. Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа като работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон.

(Справка: чл. 48 от Конституцията на Република България)

Следва да уточним, че Българското законодателство забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. (Справка: чл.4, ал.1, чл. 5 и чл. 17 от Закона за защита от дискриминация).

Съгласно Закона за защита от дискриминация тормозът на основа на изброените по-горе признаците се смята за дискриминация. “Тормоз” е всяко нежелано поведение на основата на дискриминационните признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.  (Справка: §1, т.1 и 2 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация).

Работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител. При неизпълнение на това задължение, работодателят носи отговорност по Закона за защита от дискриминация за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител.

В подобни ситуации имате право да подадете жалба и пред Комисията за защита от дискриминация, в случай че по-висшестоящият орган не предприеме проверка по вашия случай. Органът, който отговаря за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите е Комисията за защита от дискриминация. Тя е специализиран държавен орган, който осъществява контрол по прилагането и спазването на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането.

При всички случаи бихте могли да подадете сигнал и до териториалната дирекция „Инспекция по труда“, придружен с подробна информация по случая.

 

Източник: Mywork.bg

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *