Подай сигнал

Тъжен Благовец

Тъжен Благовец.
Въпреки лицемерните приказки тук-там за благи вести.
Не са:
Просто не са.
Благи вестите.
Улиците са зомбита. По тях ходят зомбита.
Местата, където преди кипеше живот, сега са .. зомбита. Празни, пусти, освирепели..
Площадът, по който в ден като днешния, дефилираше смехът, радостта, самоиронията, арт имената на България и Чудомировия дух, днес е призрачен.
Празен, пуст.
Тъжен.
Свит.
Тъга лъхаше дори от поредните, създадени с много креативност и майсторство Чудомирови герои- инсталации.
Малцина ги забелязаха.
Сгушени в мартенския студ.
В новините на Благовец дефилира Страхът.
Повсеместно.
От вирус, от загубата на бизнес, на пари, на работа, на Власт.
Това последното- най- много страх роди .
И просмука и засмука дните и животът ни в последните години.
На този тъжен Благовец, тъжна беше и Надеждата.
За кратко се провря от премръзналия казанлъшки полуопустял площад.
Там, където група млади хора, с тук-там почти побелели самотвержени момчета .. свиреха..
И извиваха на тъжно весели уж песни и мелодии..
В името на един млад живот.
Който задължително, ама задължително .. трябва да продължи .. в Живота.
Доброто не си е отишло. И е по- силно от Страха.
Най- благата вест днес.
На този тъжен и празен, сърдит и снежен Благовец.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *