Подай сигнал

Бангича: Не се предаваш, губиш и продължаваш!

Преди 19 години, по това време на май той печели последното си голямо състезание в леката атлетика.

Като шампион в хвърлянето на гюлле и диск.

19 години по-късно по това време на  май, става на 40.Ще ги бележи тихо. Без много пукотевица.

Макар да е имал шумен,  интересен, вълнуващ, пълен с хъс и спортна страст живот.

Две тежки дископатии  вадят преждевременно от стадионите на Бългрия и света  талантливият възпитаник на покойната Цветанка Христова, нейният шампион Бангича, както го знаят приятелите и конкуренцията в спортния свят.

Иначе е Димитър Бангов.

Роден в Казанлък, но наполовина родопчанин, по бащина линия.

Именно от голямата и магична планина носи както големи си ръст, така и голямата си мярка за хората, живота, спорта, политиката, за всичко, което вълнува един съвременен човек, останал в България.

На въпроса „Защо?“ след поредицата  от злато, сребро и бронз, общо 33 медала, завоювани в различни национални, балкански и европейски шампионати и състезания по лека атлетика, Бангичът е останал в България, има прост отговор:

„Така се случи. Тук ми  е било мястото.“

 

Попада сравнително късно, през 1996 година на стадиона в Казанлък, „съвсем случайно“, по думите му.

Имало тренировка, хвърля гюлле, харесва му, харесват го.

Точният мерник за хората и спортните надежди, запазена марка на без време отишлата си талантлива треньорка Цветанка Христова веднага  забелязва младежа. И го .. кани в своята група.

За ученика от училище „Вапцаров“ в Казанлък започват интересните  и трудни  спортни години. В които расте и като човек, и като спортист. Гради характер.

На победител. С най- важният урок, който и сега му помага в живота:

„Не се предаваш, губиш и продължаваш!“

Още първата година  Бангича става 6-ти на Републиканското първенство по лека атлетика  в зала. Малко по-късно  същата  година печели и бронз  на диск. Пак на Републиканско.

Две години по-късно става Републикански шампион в зала.

Научените лични житейски и спортни уроци от незабравимата треньорка и спортистка, от големия човек Цветанка Христова, и сега помага на Бангича  да разпознава лесно приятели от врагове,  фалша от истината в живота,  доброто от злото,  помага  му да става след житейски препънки,  не го кърши, независимо  от ставащото.

Определя се като реалист и биткаджия.

Човек на честта и достойнството.

Стана интересно да си жив, и  трудно да си честен и свестен у нас, споделя на  един такси тур Бангича.

Напоследък почти не слиза от таксиметровия си автомобил, паралелно с  останалите неща, които пълнят дните и живота му.

Учудва се, че  близо две десетилетия, след като слиза от почетните стълбички , хората още го разпознават.

От детската ведрина и същевременно изстрадана мъдрост, с която мери живота и хората, разбираш, че си имаш работа с типичен представител на зодия „Близнаци“.

И докато се чудиш от кой точно  извор на Зодиака е асцендентът му,  от надничащите от задната седалка ей- такива детски плитки, с още по ей- такива ококорени за живота очи, на четеригодишната му дъщеричка, която пита:

„Тате, защо ти поливат очите?“, разбираш, че срещу теб стои човек с голямо, пъстро откъм емоции сърце.

Бангичът  е от емоционалните.

Всъщност в спорта, за да си добър, не можеш да си темерут. Същото  било и за политиката, при работата с хората, разсъждава Димитър Бангов, за който не темерути, а  почтени и всеотдайни хора трябват сега на страната, за да си поеме въздух. И тя, и народът й.

Пази топли спомени за треньорката си Цветанка и не крие сълзите си, щом говори за нея.

Била от неповторимите хора,  с които го е срещал живота. И от недостижимите.

Тя ме направи шампион в спорта, лаконичен е  двукратният балкански шампион  по лека атлетика Димитър Бангов.

За 7-те години в леката атлетика,  шампионът по гюлле и диск трупа в колекцията си 33 медала. 6 златни от Републиканските му титли, 19 сребърни и останалото бронз.

Паралелно с това завършва казанлъшкият Механотехникум и  треньорския факултет в НСА.  Носителят на 33-те медала от различни балканиади и републикански първенства не избира  треньорската професия после. Тежките травми от големите  спортни натоварвания го „паркират“ отвъд терена.

Работи различни професии, „близко до  реалния живот“, които го срещат с различни и интересни хора.

Всеки човек е един буквар, казва днес Бангича.

Така среща и Рада.

Магичната жена, от която сега има две деца- момче и момиче. И голяма цел за тях: да ги направи читави хора.

Да не ги напускат страстта да побеждават трудностите, да знаят, че животът  е „тежка категория“ лека атлетика“ и изисква   труд, постоянство, почтеност, смелост.

Все качества, които спортът възпитава.

Ядосва се, че сега голяма част от децата и младежите нямат спортна култура. И тя не се възпитава. Нито у дома, нито в училище. Особено сега, покрай двете загубени домашни  онлайн учебни години, в които физическата активност на младите хора е тотално снижена и дори занемарена.

Мечтае да може да събере на стадиона в Казанлък десетки млади хора, за да почувстват  живителната и съзидателна сила на адреналина в спорта и радостта на победата.

 

Това са незабравими житейски и човешки уроци, убеден е шампионът п в гюлле и диск.

 

И докато върти ежедневно волана, или хвърля въдица, защото е заклет рибар, Димитър Бангов се среща с  много хора.

Таксито е новата социология, при това истинската, казва Близнакът.

От тази истинска социология е разбрал, вижда го и сега, че българите  са объркани и то в голяма степен.  Хем искат промяната, хем им етрудно да я назоват, хем някак нямат кураж да са част от нея. И все се надяват на някой, да ги оправя.

И трудно приемат мисълта, че оправянето е наша обща, и лична  на всеки отделно работа. А и Тодор Живков, Бащицата е на небето,  разсъждава Бангича.

От камбанарията на своите  днешни 40, не разбира защо като народ и след новите 30 и повече спорни демократични години, като народ не сме проумели тази проста житейска истина.

Че спасението на давещите се, е  работа на самите давещи се.

И като се давим колективно, като народ, следва и така пак, като народ да се спасим. Не да се озъртаме все за бащици и Спасители

Нови 40 години в пустинята ли да бродим, за да го разберем, пита шампионът.

И въпросът му остава да виси във въздуха.

Пореден  градски бабаит е надул на „комплекси“ клаксона и не  чува отговора.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *