Подай сигнал

Кой е отборът по крикет на Тракийския университет?

Като част от рубриката “Нашите студенти” студентите от Англоезичното обучение по медицина и ветеринарна медицина Дейв Пател, Мохамед Салман Кхан, Уалийд Уокар Кхан, Роуейл Гил, Санчит Саини ни разказаха за своите впечатления от живота в България, следването в Тракийския университет и за това какво е да си част от отбора по крикет. Те участват в представителният отбор по крикет на Тракийски университет, който взе призовото 3-то място на провелия се в гр.София (02-03.10.2021г.) турнир, посветен на Европейската седмица на спорта.

 

Дейв Пател е капитан на отбора, студент по медицина в 6-ти курс. Идва от Англия, но е родом от Индия. Медицината е наследствена професия в неговото семейство и се превръща в негова мечта. Научава за възможността да следва медицина в Тракийския университет от свой съученик в Англия, който също избира да следва медицина в България. Впечатленията му за града са, че е “хубав, малък, много компактен, добър е за учене. Можете да вършите и много работа в университета, да не се разсейвате много.”

Дейв споделя, че играе крикет откакто се помни, първо за училищния отбор, за отбора на гимназията и на колежа, а в момента и за университетския отбор. До момента е участвал в много състезания, обича да пътува и да играе крикет на различни места по света. Освен това играе и баскетбол и бадминтон. Обича да участва в състезания и очакването му за следващото състезание да победят: “Честно казано, всеки отбор е на състезания, за да спечели играта, така че няма по-добро усещане от това когато сте в игра!”

Споделя, че с отбора са като семейство, всеки има своята роля и тренировките два пъти седмично са повод да се видят, освен да потренират. С това облекчават стреса от следването по медицина.

 

Според него най-важните качества за добрия капитан са лидерството, инициативността и дисциплината: “Точността, да си навреме за тренировка помага да бъдеш навреме в час. Хубаво е да имаш дисциплина и да водиш отбора. Помага и при изучаването на медицина.”

 

В заключение Дейв споделя, че е невероятно преживяване да играе крикет тук, тъй като това не традиционен спорт за България и не е очаквал, че ще има тази възможност.

Санчит Саини идва от Индия, той е студент по ветеринарна медицина в 4-ти курс.

Споделя, че решава да кандидатства в Тракийския университет, след като вижда публикации за висшето училище в социалните мрежи.

 

Санчит споделя още, че се чувства много добре в университета, защото получава подкрепа от преподавателите. Заради спокойния начин на живот избира Стара Загора пред столицата. Решава да следва ветеринарна медицина, защото много обича животните: “В Индия обичаме животните. Аз съм вегетарианец от дете, имам респект към животните и затова исках да го направя. Баща ми е доктор по фармация, брат ми е лекар по хуманна медицина, така че реших да се занимавам с ветеринарна медицина. Обичам тази работа; Избрах тази професия. Не трябва да мислите какво мисли обществото за вашата работа, трябва да го знаете за себе си. За мен това е благородна професия.”

Санчит играе крикет от около 7 години, започнал е в Индия, но едва тук започва да играе професионално. Освен крикет играе и бадминтон и волейбол. Споделя, че в професионален план се чувства добре, когато тренира много и постигне добро представяне. Но лично за себе си никога не е доволен от представянето си: “Винаги си мисля, че предстои нещо по-добро. Мотивирането, усилията, винаги да си нащрек, те прави по-добър играч.”

Според него добрият съотборник трябва да е точен и добър състезател, както и да спазва указанията на капитана и треньора и по този начин да поддържа единството в отбора: “Трябва да знаеш как да се обединиш с колегите. Иначе си добър играч, но не си велик играч, това е разликата.” Санчит споделя, че крикетът за него е като медитация: помага му да се справи със стреса и да се поддържа физически и психически здрав.Освен това  го научава да бъде постоянен и да се справя с предизвикателствата.

Освен добрите взаимоотношения с треньора и капитана на отбора, желанието му да участва в крикет-тима е любовта му към играта и престижа да носи фланелката на Тракийския университет: “Искаме да играем крикет! Искаме да се състезаваме, защото искаме да представяме нашия университет и затова направихме отбора. Страхотно е да нося екипа на Тракийския университет, много ми харесва. Аз лично се чувствам горд и благословен да покажа моят университет, защото този университет ми дава всичко!”

 

Мохамед Салман Кхан идва от Обединеното кралство и е студент по медицина в 5-ти курс. Заедно с брат си решават да дойдат заедно в България и да следват медицина. Брат му започва като студент в Пловдив, а той идва тук. Медицината е негова страст от малък, а баща му също е лекар. Впечатленията му до момента са изцяло положителни и намира много нови приятели сред останалите студенти.

Мохамед играе крикет от малък, започнал е още от 4- или 5-годишен. В Обединеното кралство е бил част от отбора Shenley village. Освен крикет, играе бадминтон и хокей.

Според него най-хубавото в състезанието е адреналина, който получаваш на терена, а добрият отборен играч трябва да има висок дух и да умее да мотивира и останалите: “Да водиш и да насърчаваш своите съотборници на терена, дори ако имате лоша топка или неспасяем удар, като им помагаш да запазят увереността, им помагаш да се усъвършенстват. Ето защо съм тук, важно е да поддържаме честната игра.”

 

Според него играта те учи да бъдеш смирен и с това те прави и по-добър студент: ”Преди няколко години изиграхме четири мача и загубихме всички от тях, а това ни направи смирени. Свързано е и със следването ни по медицина – да запазиш смиреност. Бих казал, че дори когато стана лекар, винаги ще бъда студент, защото винаги ще уча. Никога не бих се нарекъл истински лекар, защото всеки ден ще научавам нови неща.”

 

Неговите причини да бъде част от отбора са, че го поддържа мотивиран,възможността да приложи знанията си за спорта, поддържа го във форма и точността, която възпитава. Не на последно място тренировката е и развлечение, защото заедно с останалите я използват и като повод да се срещнат, поговорят и пошегуват.

 

Уалийд Уокар Кхан идва от  Пакистан, студент по медицина във 2-ри курс. Избира тази специалност, защото родителите му са лекари.

 

Уалийд споделя, че не е играл крикет от няколко години. Поканата на Дейв да стане част от отбора го връща към спорта и започва да тренира отново. За него най-хубавото нещо относно играта е приливът на адреналин по време на състезание и преминаването на собствените граници. Освен крикет, Уалийд играе баскетбол и има интерес към бокса.

 

В отбора му харесва, че са като семейство: “Всички мога да ги нарека свои братя. Ние сме наистина близки приятели. Правим всичко възможно и просто идваме тук, за да се забавляваме. Живеем сами тук, така че излизането и срещите ни с останалите освежават умовете ни. Преди мач сме наистина развълнувани и  слушаме музика през целия път в автобуса. Много се забавляваме.”

За него качествата, които правят добрия съотборник, са способността да следваш инструкциите, да се опитваш да научиш нещо,което да го приложиш в играта, желанието да се усъвършенстваш и да усещаш, че ставаш все по-добър. Качеството, което крикетът възпитава в него и го прави по-добър студент е дисциплината: “Да дойдеш тук, да си отделиш време и да имаш време да учиш след това. Това е като поддържане на рутина. Трябва да планираш деня си, за да си отделиш тези два часа, да знаеш какво да правиш и кога да го направиш.”

В заключение Уалийд споделя: “Бих искал само да благодаря на университета, че ни даде тази възможност да играем по този начин, както и да благодаря и на своите съотборници; Дейв, Санчит, треньорът, Роуейл, също. Не би могло да бъде възможно без помощта на университета. Така че ние наистина оценяваме това!”

 

Роуейл Гил идва от Обединеното кралство, но е родом от Пакистан. Той е студент по медицина в 5-ти курс. Решава да дойде да следва в Тракийския университет, защото е чувал положителни отзиви за него: за изгледите за успешна реализация и за нивото на преподавателите. И двамата му родители са медицински сестри и по техния пример решава също да продължи професионалното си развитие в сферата на здравните грижи. Прави свое проучване за България и избира Стара Загора като подходящо място за следване: “Моят опит е наистина положителен. Ако трябва да избирам отново, бих направил същия избор. Честно казано, беше много добре за мен, моите преподаватели са много добри, нашият треньор, много ме подкрепя. Той ни помогна да изградим този отбор по крикет. Нашият декан, нашият заместник-декан, нашият ректор, всички тези хора, целият екип от структурата на университета подкрепят много нас – чуждестранните студенти, особено защото може би разбират и знаят, че сме далеч от дома и ни карат да се чувстваме като у дома си. Карат ни да се чувстваме много уютно и комфортно и сме доволни от това!”

 

Общото му впечатление до момента е, че България е много гостоприемна страна с мили и отзивчиви хора: “Самата Стара Загора е много приветлива. Едно от най-хубавите неща в Стара Загора е колко е зелено и че има толкова много природа наоколо, толкова много планини, природата е толкова красива.”

 

Най-голямата му изненада е подкрепата, която среща в университета: “Изненадата не беше университетът, а подкрепата. Беше много изненадващо, защото не знаех, че ще срещна толкова отзивчивост. Има моменти, в които не разбираме нещо и нашите професори не просто ни оставят в недоумение, те ще ни обяснят, ще ни отделят време в индивидуална сесия един с друг. Ако не разберем нещо, те ще се погрижат да го разберем. Трябва да проявиш усилие и професорът или асистентът също ще прояви усилие. Това, което беше изненадващо за мен, беше структурата на обучението. Преподава се много добре и се надявам, че университетът ще расте все повече и повече чужденци ще избират този университет.”

 

За Роуел качествата, които правят добрия отбор са комуникацията, разбирателството и взаимното уважение между съотборниците. Откакто се занимава активно с крикет, оценява себе си като по-дисциплиниран,а спортът му помага за справянето със стреса. Това го прави, по-добър и в следването. Според Роуел най-добрата част от състезанието е възможността за самооценка и предизвикателството, което води до усъвършенстването му и това на отбора. В заключение Роуел казва: “Това, което бих искал да добавя, е да благодаря на университета, за всичко, което направиха за нас, искам да благодаря на нашия декан, на нашия заместник-декан, на нашия ректор, на нашия треньор, искам да им благодаря за всичко, което направиха. Без треньора нямаше да стане, той беше гръбнакът в цялата тази работа, той ни заведе в София, въпреки че не сме толкова силен отбор, защото току-що бяхме започнали. Той винаги е виждал таланта в нас и е уверен, че ставаме все по-силни. Винаги, когато се чувстваме потиснати, той ни вдъхва увереност. Благодаря на екипа, на университета и на България за всички възможности, които имаме и за това, че ще продължим напред като университет!”

Повечето са единодушни, че най-голяма трудност, която са срещнали е научаването на българския език и това, че са далеч от семействата си. Очакват след като завършат да се завърнат по родните си места и да практикуват желаните професиите, които са изучили в Тракийския университет.

 

Отборът по крикет съществува от около две години. Негов старши треньор е Тодор Цветанов, преподавател по спорт в Медицински Факултет на Тракийския университет, който работи от няколко години в университета, предимно с англоезичните студенти в Медицински факултет. Помощник-треньор е Сидер Димитров, който е преподавател  от 12 години в Медицинския факултет на Тракийския университет. И двамата до сега са тренирали отбори в спортове различни от крикет, но проучват правилата и методиката на работа.

 

И двамата треньори споделят, че формирането на отбора е по инициатива на студентите. Според тях успешното представяне в състезанията се дължи предимно на голямото желание от тяхна страна, а за тях също е предизвикателство.

 

Цветан Тодоров: “Благодарен съм много и за мен е ново предизвикателство. Отнасяме се много сериозно към нещата и се стремим да създаваме добри условия на студентите. Случват се нещата, аз съм доволен. Помагаме за тези спортове.Опитваме се да се държим добре с тях и те го оценяват, както и ние оценяваме тяхното държание. ”

 

Сидер Димитров: “Нямахме добра информация преди това, тъй като страните, които го практикуват основно са далече от нас, но в интерес на истината се оказа атрактивен и интересен спорт. За няколко месеца успяхме да навлезем в материята. Съответно, при положение, че имахме доста студенти, които са от този край на света и това им е любимият спорт, така се получи една ситуация, в която имаше голямо желание от страна на студентите. На нас ни беше интересно и нещата изглеждат все по-добре и като атмосфера и като подобряване на способностите на самите студенти.”

 

Треньорите споделят, че по време на участието си на турнир миналата година в София е бил първият път, в който са успели да си създадат реална представа за нивото на отбора, в сравнение с останалите 6 отбора от различни градове на България.

 

Треньори и спортисти споделят, че единствената трудност при тренировките е свързана с инфраструктурата, защото тренират на по-малко игрище отколкото е стандарта за този спорт, а с това са свързани и определени опасности при практикуването. Тренират по два пъти в седмицата, а за тази година има 4 нови попълнения имаме в разширения състав. Старши треньорът споделя, че от Федерацията в София са позитивно настроени към тях, защото по този начин се разширява географията на спорта България. Само преди няколко дни АУС “Академик” добави спорта Крикет и в официалния календар за 2021-2022 г. Шампионати и студентски първенства се провеждат от 5 години. Отборите у нас са формирани предимно от студенти по медицина и всеки медицински факултет или университет има свой представителен отбор. Конкуренцията за момента е сформирана между отборите на Тракийския университет, Медицински университет – София, Софийския университет, Плевен, Пловдив и Варна, както и двата професионални крикет клуба “Барберианс” и “Индо”.

Категория
ОБЩЕСТВО

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *