Подай сигнал

Деляна Бобева: Избори по Пипи: Човек сигурно би могъл да се научи да лети надолу. Но положително е по-трудно да се лети нагоре. Всъщност нека започнем от по-лесното.

 Тя е разпознаваемо име от местната и национална журналистика, на която посвети близо 30 години от професионалния си път.
Разпознаваема е по стила си на писане и интересните си политически интервюта. Малцина обаче знаят, че всъщност  тя е  политолог  по образование.
Завършила е Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски“, със  специалност политология.
Не крие, че независимо от всичко, анализите на политиката и политическото , както и човекът, като   зоон-политикон /политическо животно/,със съответното поведение или неповедение са й най- интересната част от това.
Първата й кампания, в която участва и като PR е още през 1994 година, за покойния вече тогавашен бивш вицепремиер и най- млад министър в кабинета „Беров“ – Валентин Карабашев. След него следват поредица кампании  за местни и национални  избори.
Търсен експерт в  изборни и следизборни ситуации.

 

Какъв е твоят прочит на резултатите от парламентарните избори?

Накратко:

Нито е весело, нито оптимистично.  Трудно ще е.

Третите поред парламентарни избори за тази година, при това и избори 2 в 1, заради президентския вот, „родиха” няколко новини, но нищо необичайно. Всичко си е много логично, независимо, че за някои новините са неочаквани. Както чуваме, писъци няма. Логично, предвид ситуацията на продължаваща вече година и 8 месеца странна пандемична / ПЛАНдемична/ ситуация, на фона на разкритията на трите служебни кабинета за последните 6 месеца, на фона на МВР активностите  на  вътрешния  министър, дори ако щете и на фона на казуса „Гражданинът  Кирил Петков”. Така че нищо ново под слънцето. Просто  „захлаждането продължава”. Все пак пред зима сме.: )   Както виждате и няма изненадани. Никой не казва, че е изненадан от изборния си резултат. Единствено лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов заяви, че са очаквали повече. Явно заради това, че те единствено се обявиха срещу мерките и  т.н Зелен сертификат, въведен седмица, след старта на предизборната кампания.

Тук някъде може би се крие и разковничето защо президентът Радев не успя да пребори опонентите си още на първия тур и се препъна в някакъв си процент и нещо, два, след като явно имаше за това потенциал. За мен лично именно тихата му подкрепа за Зеления сертификат, ,мълчаливият отказ да освободи здравният министър, както и в подетата в средата на кампанията от него лично ваксърска риторика, отблъснаха онези 2 процента от гражданите, които биха го подкрепили принципно. Далеч съм от мисълта, че 51% е неговият изборен потенциал, но това е важно, което се случи с тези сертификати.  Смея да твърдя, че  тази отнета част от Радев много вероятно се е преляла именно в подкрепа на двойката Костадинов-Гунчева на „Възраждане”. Не е тайна , че мнозинството българи и в  настоящия момент независимо от вота си, не подкрепят това изкуствено създадено разделение между хората на ваксинирани и неваксинирани. На отнемането на откровени човешки права, в лицемерното  твърдение в „интерес на обществото”. Очевидно е, че обществото вече няма общ обществен интерес. Така че за втория си тур Радев според мен следва да се сърди на съветниците си и на PR-ите си

Колкото до това дали там би имало изненади- нищо чудно. Аз лично винаги съм се страхувала от предизвестените победи и предизвестените победители. В  сферата на политиката това винаги е капан. Необезопасен контакт. Точно тогава като че ли си склонен да подцениш за нещо дребно противника си, да недогледаш  от всички страни дадена ситуация. А този отсреща точно тогава е най- нащрек. Когато има предизвестен победител. Наша е приказката за малките камъчета и талигата.

Отделно от това трябва да отчетем и третия резултат на ДПС в кандидат-президентската надпревара и техните  близо 15% . Това са проценти не за подценяване. Както и ловкото и непредсказуемо, често и обтекаемо поведение на Движението и неговите лидери. А  техните гласоподаватели са добри гласоподаватели и добри членове на формацията, изпълнителни и активни. Предсказуеми дори. Не правят  резки движения, без одобрение отвисоко. Така че това е втори капан.

За мен лично  е загадка и поведението  на  принципно образованите привърженици на ДБ, които  според мен малко трудно ще се пречупят за „независимия” Герджиков. В случая ще е важно какво ще се случи като първи артикулирани  парламентарни комбинации и  подкрепи, в изявленията тази седмица на самите им лидери. Кой накъде ще се опита да се групира, ще призове. Макар, че голите призиви не вършат работа.

Феновете на Възраждане също са непредсказуеми по отношение на подкрепата си за президент, тъй като техният човек е ясен и той финишира. Костадинов обаче има едни много важни 4% и малко отгоре, в различните комбинации и евентуални подкрепи. Предвид критиките, които отнесе Радев от Костадинов съм скептична по отношение на  гласове от Възраждане към Радев, освен  ако патриотичната лоялност  на възрожденците не сработи.

Идната неделя всеки  един глас на практика ще тежи повече.

Иначе: новините на тези избори, които не  предизвикаха възторг, са няколко:

  1. На народа му втръсна от избори, от които нищо добро не следва. Отвъд умората, има и отказ от упражняване на гражданското право, лицемерно позволено от властта, на фона на забрани за упражняване  на други граждански права.

 

  1. След 12 години уж някак  лежерно встрани, ДПС бележи рекорден резултат.  Това стана възможно не и без някои ведри решения на ЦИК по отношение на изборните секции в Турция, начина на гласуване и ред други правила, които минаха тихо и с  лежерната подкрепа на протестърски  и формации  на статуквото в старото НС. Както се казва- няма ненаказано добро.

ДПС винаги е било незаобиколим фактор, макар в епохата на ГЕРБ леко неглижиран и невидим, но винаги незаобиколим. Сега с този резултат Движеното се връща на бял кон.  Дали това е „рестарт на Държавността”, както от там го обявиха или рестарт на РАЗдържавността, предстои да видим.

 

  1. БСП- все по-надолу и по- надолу. И някак като че ли няма спасение. Далече съм от мисълта, че лявата идея  е демоде, напротив, в трудни времена като сегашното, по принцип се олевява, и лявото е модерно, в случая обаче не става дума за такъв тип олевяване,  а по-скоро за изнервяне. Крайно време е лидерът на партията Корнелия Нинова да остане насаме със  себе си и съвестта си, да  вземе  лист и молив и да започне онова  много полезно психологическо упражнение – „да бъдеш, или да не бъдеш”. Първо честен разговор със самата себе си,  после честен разговор на социалистите  с партията. Елемент от „заслугата” за по- ниския процент на БСП е и „Възраждане”, като  сериозен участник в този вот.

Разбира се някъде тук , без ДПС, има един виновник и това е да кажем новият, макар че според мен не нов,  а просто  претоплено старо, но с по- фина гарнитура образувание, наречено „ПП„ Продължаваме  Промяната”.  Или нещо като СДС от онези първи, пълни с ентусиазъм и  надежди времена. Тук обаче е важно да  се има предвид, че сега „Времето не е тяхно”.  Сега няма време. Времето дори върви преди тях. И тук е важната задача пред всички, нагърбили се с Продължението на Промяната:  да изпреварят Времето, за да не ги изяде. А това е много възможно, предвид това, което се задава.

 

  1. Не е новина, че Възраждане са в НС.  Все пак те са  играчи на този терен  за 5-ти или 6-ти път. Започнаха от някъде около процента. Този път им се получи. Успяха да получат  част от радикалния вот на  недоволните от  епидемичните мерки, своеобразния медицински затвор. Ако има новина в случая, то тя е, че  формацията не успя да обере целия радикален вот, пръснат и по останалите патриотични формации, но получили нищожен  по -всяка вероятност заради получилите нищожни проценти други подобни , но изхабени вече откъм лидери или лицемерно патриотични  формации. Визирам катастрофата с ВМРО, Атака и Воля на Веселин Марешки.

И на финала- новината на днешния ден: подадената оставка на цялото ръководство на ДБ , начело с Христо Иванов. Един достоен  политически ход, в тази ситуация. Тук обаче следват и многото въпроси. Дясното- кое е и  накъде сега? И ще оцелее  ли Дясното в този си разсипен вид?. Иначе- не е новина лошата карма  върху тази формация на едни други знакови политически лидери назад в годините. Но това тема за друг разговор.

Така, че да обобщя: изборите свършиха, да се стягаме за другите избори. Каквото и да ни поднесе новият парламент, то  със сигурност няма да оцелее 4 години. Освен ако политическите  формации, които ще намерят място в него  и техните лидери не си плюят на физиономиите и не се отрекат  от думите си. Но наша, а не чужда е и приказката, че дума дупка не прави, така че .. предстои да видим.

Тук ми се иска да кажа и още нещо:

На тези избори партиите  следва много добре да си анализират  поколенческия профил на своите гласоподаватели на подадения за тях вот. И да проумеят: че докато българското образование  се занимава с тестове, плюнки ,слюнки, он-лайн  уроци и не знам си още какви облачни  класни стаи  и прочие нови техноджаджи, в което няма нищо лошо, стига да е с мярка , а загърбва най- важното учение: да научи децата, младежите, да станат граждани и  то да са образовани  граждани, то нищо добро не чака политическите  партии  у нас и политиката като цяло. Ще дойде  ден, в който няма да има мераклии за политици, колкото и наивно да ви звучи сега това.

 

Победителят ,,Продължаваме промяната” от къде взе най-много гласове?

 

От всички, без ГЕРБ и ДПС, според мен. В ГЕРБ, нещата са ясни. До следващите  местни избори, колкото още парламентарни  вота да направим, техният процент ще е приблизително еднакъв, ако не се посегне на областните нива и общинските . Просто  ГЕРБ са вече добре смазана машина, изградена и вертикално, и  хоризонтално след 4 мандата  във властта. Там разбягалите са около 2% само. И ще е така, докато на практика държат властта по места и области.

Най- потърпевши по отношение  на  гласоподаватели са ИТН , заради странното си политическо поведение  в предходния парламент и, нелишено от лично его. И разбира  се, БСП. Има солиден отлив и от гласове за ДБ, все пак Харвардците са тяхно откритие . Но както става в приказките – ученикът надминава учителя си , а често и го изяжда.  Затова занаятът се краде, а не се дава.  Има и още нещо: българинът е прагматик човек, макар да предпочита и да е свикнал да хвърля товара си на нечия друга глава , тя да мисли вместо него , а той само да иска и очаква. Все пак вижте какво си говорим пред урните : “А бе дай да ги видим и тия, че .. Или не вярвам на никой , и тези са същите, ама да видим”. .. И така до безкрай. За 32 години живот в демократични условия,  демократичните  принципи и поведение  са  последното нещо, което усвоихме като народ, и като граждани. За мен това е най- страшното.  Свободата ни е на думи, слободията ни е на действията .Робската психика е част от  поведението ни.

 

Каква е изненадата в тези избори?

 

За мен няма изненади. Всичко е много логично. Отчасти съм изненадана от вота в някои страни, извън България  и то по отношение  на примерно патриотични формации .Но да кажем, че става дума за носталгия,  а не нещо друго. Колкото до случилото се с вота в Турция и начина, по който са провеждани изборите там,  които винаги са били „друг филм”,  по-скоро съм изненадана от липсата на реакция от страна на някои органи, в това число и наблюдатели. Все пак доста интересни  неща видяхме в репортажите на журналистите от различни медии. Видяхме и чухме.

 

Как ,,Възраждане” изпревари патриотичните формации?

 

Не са били част от досегашното статукво. И с коренно противоположната  предизборна кампания – да са опозиция на всички, да говорят открито за трудните  теми, да наричат нещата с истинските им имена. Тези избори , за разлика от всички други се проведоха  и в ситуация на голяма разслоение  на хората, което е без аналог, както  и на сериозна радикализация  в обществото по отношение  на Ковид мерките,  ваксините, Зелените сертификати. Мисля, че точно тяхното въвеждане преля чашата и обърна каруцата за доста формации, както  казах и ситуацията на Президента  Радев , и даде път  на формации като ,,Възраждане“. Не на последно място  са и хората там- вече познати имена от периода на пандемията, кандидат-президентската  двойка  и по- специално кандидатката им за вице Елена Гунчева– доста разпознаваема с позициите  си в социалните мрежи . Тя  също “наля” в каната на Възраждане. А  и те бяха една от формациите които правиха кампания близо до хората, с езика на  голяма част хората. Според мен донякъде  Възраждане  обра и вота на истински отчаяните българи тук . На онези хора, които   вече не вярват  на нито една друга  формация, опитали къде ли не , пробвали, уморени от досегашните представители на статуквото.  Дори в емоцията  на самото име – Възраждане,  има едновременно отчаяние , невъзможност  да се продължи по стария начин и решителност да се търси нов път. Нещо като класическото определение за революционна обстановка. Да кажем, че Възраждане  са новите български революционери.

И още нещо: то е по-скоро щрих към картината , но важен: , Все пак и Атака , и ВМРО и Воля бяха вече в НС, част от статуквото са, натрупали са доста разочарование в хората  и логично е това, което стана. Друг е въпросът , че в България няма ниша за толкова много подобни формации- все пак сме шепа народ,  малка чета, трудно се преглъщат 4 патриотични  формации, с куп войводи. ,,Възраждане“ и  ,,Продължаваме промяната  са двата хода на очакващите  надежда българи, да го кажем така.

 

Изненада ли е отпадането на партията на Мая Манолова?

 

Не. Просто ,,Изправи се .Мутри вън“  бяха пометени от Продължението  на промяната. Нишата на Мая Манолова и хората  й се запълни с други. Логично беше. И в случая нямаше как  да помогнат  онези изслушвания  на бизнесмените още повече , че и служебната власт поде с половин ухо казаното от тях. Още тогава беше ясно, че Мая Манолова и хората й са пътници. Че вече се работи за друго.  Не знам защо това не се схвана.?  Дори , ако трябва по женски  да го кажа- промяната на стайлинга й седмица преди вота бе знак, издаващ нервност , загуба на ориентир в пространството , лутане, опит да наложиш нещо ново и свежо,  но този терен вече бе зает от други играчи.

Ситуацията с Мая Манолова  и формацията й много ми напомня  на една теза на любимата ми героиня от детските книги –  Пипи Дългото чорапче, която само по стечение на обстоятелствата също е руса, като Мая Манолава. Теза на Пипи , която аз лично намирам за изключително приложима и вярна в живота и политиката е, че :„Защото ако дойдат сега да ни спасяват, ще ни спасяват напразно, тъй като ние ще се спасим сами. Така им се пада. Да се научат друг път да бързат.”  Разбрахте ме, нали?

 

Кого наказаха българите?

 

Протестърските формации , статуквото, крадците, лицемерите,  бюрократите, егоцентриците, лъжците, вресливите, умнокрасивите,  службогонците. Себе си.  Не посегнаха само на султана. И на султанствата . И султанатите. Поведение , типично за робски манталитет.

 

Отиваме на балотаж за президент. Огромна преднина за Радев. Възможен ли е обрат?

 

Животът винаги крие изненади. А в политиката- те  просто са закономерност . В българската вече имаме и подобни примери- Петър Стоянов – Георги Първанов. Макар и с не такава преднина . Особено , ако си подценил  основно  малките грешки. Малките  камъчета обръщат колата. На пръв поглед- изглежда нестопяема разликата между Радев и Герджиков,  но това е само на пръв поглед. Електоратите на партиите , които отпадат от втори тур със своите  кандидати губят вече интерес от втория тур, освен ако не бъдат мотивирани  от своите партии, с нещо си , от случки в държавата, или от нещо друго , което да завърти отново колелото. От изключителна важност  сега и за двамата е да не правят грешки, нито някакви резки ходове. Смея да твърдя  дори, че в по- незавидна позиция е самият президент Радев, тъй като все пак е действащ  държавен глава и до неделя има доста време.

Един от козовете е пандемията и как ще се отиграва това до неделя, видяхме вече:  на изборите вирусът си мирува.

Лично аз очаквам по- малко  гласували в неделя на втория  тур, по горепосочените , а и други причини. За много българи тези избори свършиха.

Много е инфарктен процентът, който не стигна на президента Радев  за победа от първи тур, много. Което  прави още по-отговорна  задачата на неговите хора по места .

Хората са непредсказуеми , ние българите пък още повече. Ще го кажа така: чака ни интересен вот и тур, между летец и философ. Бих казала  – тур, който ще остане в историята на България.

И тук се сещам за още един цитат от любимата ми книга за  Пипи  Дългото Чорапче. Нали знаете,  книгите от детството са най- важни. Помнят се най- дълго. Та Пипи казва по повод летенето: „Човек сигурно би могъл да се научи да лети надолу. Но положително е по-трудно да се лети нагоре. Всъщност нека започна от по-лесното. Смятам да опитам.”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *