Подай сигнал

Преди 80 г. ветеринари проверявали по къщите какво къкри в тенджерите

В разгара на Втората световна война, през септември 1939 г. българското правителство въвежда два безмесни дни в седмицата – сряда и петък, в които нямало да се продава месо, а хората трябвало да ядат постни манджи.

Плюс това се забранява клането на телета и малачета до една и половина година, на прасета до 60 кила и агнета и ярета с тегло до 10 килограма.

Тези мерки са взети на фона на информации за ожесточени боеве на Западния фронт и в близост до Варшава. С тях кабинетът на Георги Кьосеиванов се опитва да съхрани животновъдното богатство на страната. По това време е имало засиленото производство на кожуси и ръкавици за германските войски, което водило до масови кланета на добитък заради кожите. А освен това широко разпространение добила продажбата на месо на черната борса. Като цяло се наблюдавало намалява не ва производството на месо, мляко и яйца.

За да следят изпълнението на Наредбата, с която се въвеждат безмесните дни, по къщите тръгнали преставители на общинските ветеринарни власти. Подпомогнати от комисарството по продоволстието и полицейски органи, те предприемат внезапни проверки по частните домове.

От дописка във в. „Вечерна бургаска поща” от 20 юни 1940 г. става ясно, че в шест бургаски семейства са били намерени курдисани на печките тенджери, в които къкрели ястия с животинска мръвка. Едните от хванатите в крачка нарушители обаче представили медицинско свидетелство, че в сряда и петък може да ядат месо.

Тенджерите съответно били конфискувани от ветеринарите, а на прегрешилите били съставени актове.

Подобно съобщение откриваме и в брой 398 на вестник „Искра” от 1941 г. От него разбираме, че в края на март във въпросната година и в Казанлък са сгащени четирима казанлъшки граждани – Иван Ноев, Исак Каталан, Йосиф Алмалех и Нисим Канети, да се облажват с мръвка в дните, когато не е трябвало да я кусват. 

Тези чревоугодници също отнесли по един акт по чл. 475 от наказателния закон. Както обяснява старата казанлъшка газета, по-насетне, според характера на нарушението, актът се препращал… на „надлежния прокурор”.

Интересно е да се отбележи, че на прага на 1940 г. – три месеца след приемането на Наредбата, в годишния си отчет областният ветеринарен лекар на Казанлък констатира, че въведените безмесни дни не са оказали никакво влияние върху консумацията на месо през въпросната 1939 г. Нещо повече – консумацията на свинско месо била се увеличили… десеторно! Още повече първото агне за изминаващата година, е заклано в градската кланица едва на 23 декември. Ерго, народът явно е теглил ножа на добичетата из дворове и егреци.

За сметка на това казанлъшкият ветеринар номер едно отчел, че контрабандата на месо в града е „почти премахната”.

Апропо, безмесни дни са въведени дори и в сторличните ресторанти, в които често единственото блюдо, което се сервирало, било фасул. 

Междувременно, на 18 май 1940 г. излиза Заповед №2170 на Министерството на земеделието и държавните имоти, с която щедро се разрешава конкумацията на месо и месни произведения в цялата страна в деня на св. св. Кирил и Методий 11 май. 

След две години – през май 1942 г., по нареждане на Комисарството по продоволствието, дневната дажба на човек става 200 г месо. В тази дажба се включват и комбасите. За да си вземе мръвката, всяко домакинство е трябвало да се запише при месар или колбасар.

Днес, над 80 години по-късно, при тези темпове на галопиране на цените и поскъпване на мръвката, безместните дни в българските семейства и без специална наредба ще стават все повече. Но то, както знаем, колелото на историята си се върти…

източник:desant.net

Категория
ОТ МРЕЖАТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *